Jul 18, 2023, 10:42 AM

Пипка

523 2 0
1 min reading

Пипката викат по нашенско на една кокоша болест. Нагази ли ятото – спасение няма. Кокошките стават дремливи, омърлушени, не ядат, подпират стените и мрат…

От там – бавно действащ, тромав човек му викат пипкав.

Особено заразна е тая болест сред чиновници, продавачки, сервитьори и обещали помощ приятели…

Спомних си как преди Х години тъстът и тъщата ме поведоха на лозето им. Неголямо, ама без мен не можели.

Е, тръгнах. С автобус, сред маскирани като аграри гражданеещи се селяни.

Пристигнахме и попитах какво да правя. Бързах – трябваше да свърша и куп важни работи него  ден.

Успокоиха ме – закъде бързам? Автобус има чак в 12 часа…

Бе, аз до обяд цялото лозенце ще прекопая, навържа, оплевя…

Ами – сочат ми едно местенце като средноголям килим, това трябва да се изчисти.

Клекнах и ръцете ми се завъртяха като колелата на „Радецки“. Гледаха ме известно време, после се сепнаха: ама що така?

„Ми – как?“ – питам аз, селско момче с интелектуални поражения, все пак знаещ кое що за земеделската дейност.

Обясниха ми: да си постеля едно чердже /носеха го?!/, да седна, пък тогава – раз, раз, спокойно до обяд…

Отхвърлих черджето и направо ги обидих. За час време „килимчето“ изчезна, земята прекопана, малините навързани, че и тръгнах по няколкото реда главини…

Не, не  - остави, ние днес това ще ги оправим, ти тръгни пеш, ако бързаш, ние нямаме нещо спешно…

И ги оставих бавно, спокойно, на почивки, прекъсвани от минути работа…

А аз отперих по пътя. Нямах време да се пипкам…

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Коновски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...