Нима всеки, който има необятно въображение е луд?
Онзи, който има талант, не може да избяга от съдбата си да пише, да тръгне по пътеката на оная луда страст, където утоляваш жаждата си, подреждайки разпилени мисли. Този безумен порив да подредим себе си, ни кара да опознаем вътрешните си светове. Това чувство ни зове да разкажем на белия лист това, което не можем да доверим на никого, а после, добили самочувствие, можем да му потърсим читател. Думите са като малки светулки, осветяващи тъмната нощ, в тях е лъчът надежда за нещо по-добро или сподавената болка.
Лудостта да пишеш е съчетание от бленуваната мечта, съкровените тайни, личните мисли и невъзможни желания. Нима това, да пишем е лудост? Дали, ако се опитваме да избегнем грозната, безпощадна и жестока реалност, не бихме желали да се потопим в необятния свят на нашето въображение? Там, където можем да загърбим всички проблеми, да седнем над празния лист с химикал в ръка и да започнем да разказваме това, което ни диктува сърцето. Да ...