ПИСМО
Станах рано, още в тъмни зори, направих си кафе, написах поздравително писмо на внучката си и го изпратих по електронната поща. Цитирам по памет:
„Честит рожден ден, Звездичке!
Днес празнуваш своята обиколка около слънцето. Една приключи, започваш следваща. Интересно — уж същият път, около същото слънце, същите зодиакални съзвездия, а животът — друг! Не се повтаря! Нищо не се повтаря! Било каквото било! А какво ще бъде — не знаеш. Никой не знае. Затова прави като мен! Радвай се на живота! А той, Животът, е това, което усещат сетивата и карат сърцето да се вълнува.
Обичам те!
Дядо”
Надявах се да получа нещо като отговор, нещо като благодарност, усмивка... Два дни — нищо. На третия не издържах, написах друго писмо. Цитирам по памет:
„Здравей, Звездичке!
Не те упреквам. Не ти се сърдя, че не получих някакъв жест на внимание. Разбирам! Но ти ... ти не знаеш какво си за мен. Не знаеш какво преживях за да те има. Сега всичко е като сън. Няма да ти разказвам. Никога няма да го направя. ...