2 min reading
ПИСМО
Станах рано, още в тъмни зори, направих си кафе, написах поздравително писмо на внучката си и го изпратих по електронната поща. Цитирам по памет:
„Честит рожден ден, Звездичке!
Днес празнуваш своята обиколка около слънцето. Една приключи, започваш следваща. Интересно — уж същият път, около същото слънце, същите зодиакални съзвездия, а животът — друг! Не се повтаря! Нищо не се повтаря! Било каквото било! А какво ще бъде — не знаеш. Никой не знае. Затова прави като мен! Радвай се на живота! А той, Животът, е това, което усещат сетивата и карат сърцето да се вълнува.
Обичам те!
Дядо”
Надявах се да получа нещо като отговор, нещо като благодарност, усмивка... Два дни — нищо. На третия не издържах, написах друго писмо. Цитирам по памет:
„Здравей, Звездичке!
Не те упреквам. Не ти се сърдя, че не получих някакъв жест на внимание. Разбирам! Но ти ... ти не знаеш какво си за мен. Не знаеш какво преживях за да те има. Сега всичко е като сън. Няма да ти разказвам. Никога няма да го направя. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up