Писмо до Бронтозавъра от Голямото блато
Привет, стари приятелю!
Пиша ти аз, Големият диплодок от Шишарковата гора. Отдавна не съм се обаждал и бързам да изредя новините тук.
Няма го старият трицератопс. Умря с почести в устата на велоцирапторите. Просто се забави при преминаването по малката пътека край реката и плати за зазяпването си по облаците. Велоцирапторите го изядоха по правилата, даже оглозгаха костите до бяло. Което е голямо признание при нас – при толкова храна е трудно да дооглозгваш, без да оставяш нищо на дребосъците.
Аз съм тревопасен, но и аз приемам правилата на статуквото. И се надявам някой ден също да бъда с почести оглозган, а не оръфан и забравен.
При нас всичко е както обикновено. Боровете и хвойните са достатъчно, ние също стигаме за нуждите на месоядните колеги. Живеем нормално, спазваме правилата на Дарвиновия закон, разчитаме на краката си.
А, щях да забравя. Наскоро се появиха някакви странни същества. Наричали се млекопитаещи. Та те се мъчат да променят удобния за всички, нормален, природозакономерен живот. Не разчитат на краката си, а – с извинение! – на мозъците си. Крият се, хитруват, опитват се да победят Природата с някакви модерни тарикатлъци.
И смятат, моля ти се, че това ще помогне при оцеляването им. Нещо повече – чух как обсъждат бъдещето си. /Представяш ли си – бъдеще имали! Тук, където законът е: късмет и бързина, те говорят за бъдеще и разум?!/
Нещо повече – стават и нахални. Оня ден, когато след като откъснах голям клон с шишарки за десерт, се отпуснах нежно на земята. Е, разтръсках околните дървета и пътем смачках две-три дребосъчета от тия млекопитаещи.
Което предизвика истерия в едно от оцелелите. Изправи се на задните си лапички и извика: „Няма да е скоро, но ние ще станем господари на тоя свят! И потомците ми ще се любуват на кокалите ти…“
Направо паднах от смях и се затъркалях по тревата. Е, не успях да го улуча, обаче… Абе, забавно беше…
Тия дребосъци и бъдещето… Ние, гигантите, спазваме правилата на джунглата и пазим статуквото, та някакви си там млекопитаещи…
Е, оставам с най-добри чувства след хубавия обяд и вкусната блатна вода…
Твой: Диплодока
Каня ви на чудесен коментар - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски All rights reserved.
