„Здравей! Няма да те питам как си, защото ще ме излъжеш, че си добре, знам това. Отдавна не сме разговаряли. Защо ли?! Аз все обвинявам обстоятелствата, сега пак те са виновни, знам го... Знаеш ли, никога не съм ти казвала кога започна всичко за мен. Просто някак си не стана дума за това. Но понеже винаги съм повтаряла, че за мен може да няма утре, та затова - сега ще го направя. Всичко започна с една целувка, в една кола, на един паркинг, пред едно кино. Аз малко съм скарана с романтиката, знаеш, и не, че има нещо романтично в паркинга, но целувката беше една от ония целувки, дето карат човек да си мисли, че е първият, който изпитва подобни чувства и че нещо такова няма да му се случи с друг. Да, знам, наивно е и ще предизвика състрадание у теб, когато го четеш, но моля те, не ме наричай ”милата” сега. Няма да го понеса… Познато чувство у всеки, приятното присвиване в стомаха. Не чух звън на камбани, аз не съм си и напрягала слуха да ги чуя, но си искам целувката пак и пак... и пак. Т ...