Здравей, непознати. Ти сигурно вече не ме познаваш, но аз те помня. Помня и разпознавам всеки жест и всяка дума, всяка мисъл на щастие или тъга, всеки смях, всяка усмивка и всяка мечта. Също така помня и всяка несигурност, всяка болка и всяка сълза. Такива неща трудно се забравят. Но стига с миналото, ти как си? Как е вървят нещата при теб, работата, семейството, новите приятели? Вече не знам нищо за новият ти живот, за новите ти мечти и желания. Близостта намалява с времето.
С мен как да стоят нещата? Животът си остава същия, на същото място и със същите хора. Монотонността, с която бях свикнала, започна да ме убива. Сега разликата е, че детските мечти изчезнаха и предоставиха място на жестоката реалност и съпровождащите я състояния на духа, като безпомощност, отчаяние и немощ. А светлините на града не бяха ли по-ярки...?
Вместо да крещя и плача, искам да тръгна. Просто да се изправя и да тръгна само с дрехите, които имам на гърба си и да обиколя света. Знаеш ли къде ще бъде първата м ...