Писмо до съпруг във Виена
22: 35
15. 06. 2018
Здравей Ради,
Току-що се прибирам и бързам да ти кажа, че след работа бях на ресторант. Загубих два облака с Мария на бас. Трябваше да я черпя, нямаше как. Бяхме в онзи крайпътен ресторант, до реката, където с теб все се каним да ходим. Поговорихме си и, като се изчерпаха обичайните теми, съвсем случайно се загледахме в една двойка на терасата близо до нашата маса. Мъж и жена на около 60 години. От този род. На пръв поглед нищо интересно. Но ако беше видял, как мъжът гледаше жена си, как я ухажваше и се навеждаше към нея, така все едно му миришеше на слънце, или на нещо хубаво, а деколтето на роклята ѝ приличаше на бента на реката, имаше огромни гърди, (спокойно още съм хетеро) и… с един такъв поглед… Изобщо не съм знаела, че жените на средна възраст могат да изглеждат по този начин. А мъжът, леле, чак ми стана неудобно. Спретнат, любезен, кавалер! И още като ги видях и ми се запечатаха в главата. "Динозаври! – викам на Мария. Изчезващ вид. Ей такива трябва да бъдем и ние!" И тя кимаше с глава и ги оглеждаше скришом. Не, не ги познавах, не ми изглеждаха дори да са от града. За първи път ги виждах и Мария каза, че не ги познава. Те стояха на съседната маса, един срещу друг, усмихваха се и си говореха културно, почти така, както преди 12 години стояхме двамата с теб един срещу друг и ти ми изяждаше салатите. Помниш ли? Добре, добре. Това не е важно, нито е възпитано. Но със сигурност не ми хареса ресторанта. Вярно е, че беше прекалено шумно, пък от реката, едва се чувахме. Заведението беше пълно. Ние с Мария обсъждахме двойката и отпивахме от облаците, но не, не заради шума не искам да идваме повече. Не ми пука и за изгубения бас. Нищо, че Мария не вярва. Аз съм убедена в съществуването на такава любов. Просто като си тръгвахме ми стана тъпо. Може и от облаците да е. Липсва ми дори мълчанието с теб. Уюта от мълчанието. Топлината ти, ухаеща на лук. Не се смей. И брадата ти също ми липсва. Пусни си я, като си идваш. Може и мустак, все едно. Май скоро ще изперкам. Нета се губи непрекъснато и думите се появяват със закъснение.
Днес по телефона забравих да ти кажа, че съм платила застраховката, само че тези дни предницата се разтрака. И моля те, спри да ми повтаряш колко е важно да спестим пари за втора кола. Онези двамата си тръгнаха с различни.
© Силвия Илиева All rights reserved.
.
