Dec 11, 2018, 7:56 AM

Писмото 

  Prose » Narratives
518 2 2
5 min reading
Евгения отключи вратата и влезе в едно от помещенията на градската поща. Седна на стол зад бюрото. Погледна часовника на стената и включи компютъра. В стаята се чу звук от токчета на обувки.
- Добро утро! - каза колежката й, Марина.
- Добро утро! - отговори Евгения.
На един от шкафовете имаше две камари с писма. Марина се обърна към тях и каза:
- Женя, да си ги разделим. И ще ги разпределим. Колко много писма, уж сега има интернет и всичко може да става по електронен път, а виждаш ли, колко много хора искат да зарадват някой с картичка, написана на ръка.
Евгения се усмихна. Стана от стола, взе едната купчина с писма и се върна на бюрото си. Четеше адресите и ги отделяше. Едни за София, други - за Варна. Имаше и за чужбина. В дните от декември, тя винаги се чувстваше като фея. Като помощник на добрия старец. Свързваше хората и предаваше топлина, от която всички имаха нужда, както получателите, така и тези, които са им я изпратили. Денят минаваше бързо. Толкова много градове и села минав ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

2018

 

 

Random works
: ??:??