May 20, 2012, 3:57 PM

Питонът Тошка, петлето Павелчо и костенурката Милка 

  Prose » Narratives
1021 0 7
3 мин за четене

© Любомир Николов All rights reserved.

Произведението е включено в:
  183 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • С това писането не е като точните науки, защото има повече от един верни отговора. Разбила се, има и правила. Но те вече не са такива, каквито бяха. Пример е разказаното да е в едно изречение, без главни букви и препинателни знаци. Някаква ужасия, според мен.
    Свет Светев, благодаря ти за одобрението!
  • Значи, и аз не приемам идеята за директно внушение и изчистена тема. Понякога именно това е доста елементарно. А тази история е интересна, пъстра, с много аналогии за света на животните и хората, за нашенската реалност. С две слова - добър разказ, пък всеки да си изведе "правилото"!
  • Благодаря, Пиер! Имаше филми, имаше артисти! Поздрави!
  • "...Кучета и котки може! А за прасета не може?!..." - незабравимата реплика на Дочо Булгуров, изигран от още по-незабравимия Георги Русев!
    Поздрав за намигването към класиката!
  • Ами да. Отстъпвам за сегашното историческо време.
    Радвам се, че ме разбра, понеже на мен самият ми беше малко разбъркано в главата, докато се опитвах да ти обясня.
    Поздрави и на теб!
  • Това е доста пространствен коментар. С казаното съм съгласен. Само с първото не съм. Да се търси съвместимост на историята със сегашното историческо време. Защото целият разказ е написан под знака на абсурда, ироничен и мек в иронията си. " За едни пари ли е той...". По-голям абсурд от този, здраве му кажи. Във време, когато стойности като морал, достойнство, честност, почтеност, са пълни отживелици. Що се отнася до домоуправителя, той изобщо не се чуди как да постъпи. Решава да си затвори очите за петела в апартамента, но костенурката и особено питона му идват малко в повече. Защото кой знае какво ще види следващия ден, може и прасе в стаята на чистачката. Та ако не се усеща иронията в последното изречение, явно причината е моя.
    И за друго съм съгласен. Аз съм мързелив в писането си. Всичко пиша отведнъж, никога не добавям или променям сюжетната линия. Тук така се е получило. Другаде, малко по-добре.
    Калине, благодаря Ви, или благодаря ти, както се харесва.
    А може и някой близък ден да се постарая да променя нещо, все пак винаги има първи път.
    Поздрави!
  • Не мисля, че сегашно историческо време е подходящо за тази история.
    Също така композицията не прави от разказа ти нещо особено. Имаш няколко случки подредени във времето и не става ясно коя е основна (едва ли не от тези случки могат да се направят няколко разказа). Това е защото конфликтите в тях са различни. Първо има външен конфликт (безпаричие - хора срещу съдбата), после вътрешен (домоуправителят се чуди каква е правилната постъпка) и връзков* конфликт (отношенията между различните жители на блока и техните близки). Накратко не става ясно дали коментираш бедност, морал или самота. Ще кажете, че основното е моралният избор на домоуправителят. Да, но начинът, по който е изложено всичко, не показва в дълбочина неговите чувства и разсъждения.
    Малко отклонение. Липсата на негови разсъждения не убеждава читателя, че онзи е направил правилния избор. Аз например мисля, че моралната постъпка е била той да се скара на хората с животните и да ги накара да решат проблема някак си. Да - те ще се почувстват зле, но няма да пречат на другите жители. Затова е и правилото. Правилото е морално. Морално е онова добро, което е най-голямо и за най-много хора. Това, което иска да избегне домоуправителят, всъщност е поемането на голяма отговорност. Той се страхува и това трябва да е конфликтът.
    Проблемът на домоуправителя не може да развълнува читателя достатъчно, защото не е ясно обяснен. Няма нищо конкретно. Да - историите са интересни, но не казват нещо.
    Разбира се, има и нещо, заради което ще те похваля. Това е първият абзац. Точен, пъстър, но мрачен. Много е подходящ за първата история (с бездомниците).
    Надявам се, че с този коментар не нося много негативни емоции, а напротив - поощрявам ви да превърнете този разказ в нещо по-голямо и по-стойностно.
Random works
: ??:??