Бяха минали десет години от завършването на университета, а Цвета замислено бършеше с парцал лекьосаните маси в кварталното заведение! Искаше да учи в родният си град, да завърши и да работи по специалноста. Да, завърши с отличие, все още от време на време разлеждаше прашасалата кутийка с златния медал от завършването, които беше прибрала в едно забутано чекмедже. Потърси си работа в престижна фирма, взеха я като млад специалист, създаде проект, който получи признание, но почнаха клюки, завист и мръсотия,  които не бе очаквала. Присвоиха си проекта, а нея уволниха, като ненадеждна. Майката на Цвета се разболя, не можа да понесе унижението на дъщеря си. Понеже не си намери повече работа според образованието си, /затваряха ѝ врати навсякъде/, започна  да сервира в близкото до тях заведение. Не можеше да търпи пиянските, съжалителни погледи, на също отчаяните и жалки хора, като нея. Мразеше града, държавата, живота си. Чистеше и гледаше в една точка, забравила за някогашните си мечти.