Плановете на Старият полковник

Вече седеше на кревата. Малко разнообразие – досега лежеше. После щеше да отиде до тоалетната – и те ти половината ден заминал.

А телевизорът си работеше. Нещо пееха май там… Или танцуваха… А може и да говореха…

Просто не му се поглеждаше към екрана. Все същото.

Да беше някой ненормалник в студиото – отдавна да му е втръснало и да е почнал молитви към Архангел Михаил. Ама не - нему животът не  омръзваше. Хубаво беше – лежиш си, после хапваш, телевизорът те слуша… Поискаш – пускаш, поискаш – спираш.

Де ще иде… Ще изпълнява, я…

Както беше едно време…

Макар че и тогава се намираха разни… Абе, несериозни хора, дето му разваляха плановете. Да речем – иска му се жена му да направи патладжан по нейна си рецепта. Отбива се в магазина, а там – патладжани много, но все едни… Очукани, смачкани, нацепени… За добитъка не стават…

Или – комшиите. Искаше му се да са удобни, тоест… Удобни! Пък то се заселили едни – сами търсят удобни комшии…

Или децата. Роди му се дъщеря. Хубаво – ще има кой да го гледа. Женско чадо – родителско бъдеще.

Обаче, появи се после и второ момиче. Добре, де – голямата ще гледа розителите, малката да си живее живота. Каквото там… Важното е кака й да се посвети на тях…

А тя пък се запознала с някакъв, влюбила се, омъжи се… Едва убеди зетя си да се премести в града. Имал, видиш ли, в своя град дом, родители, приятели, работа, среда… Абе, ще си намериш и тук. Важното е дъщерята да е под ръка. Да е готова да служи…

После, обаче, се родиха внуци. И дъщерята се посвети на децата си. Как така? Какви са тия цвъркала? Бащата е най-важен на света!

Но…

И ето – внуците пораснаха, обаче – ожениха се. И станаха родители. А дъщерята се зае със своите внуци…

Безобразие! Едва намира време да види баща си. Идва – къде ще иде, ама за по час време. Да, да – всеки ден. Но все бърза. Работила, видиш ли…

Да напусне! И да се премести при баща си. Той взе, че го каза на зетя, а оня го отряза. „Забрави ли, че тя има свое семейство, свои деца, свои внуци, свои грижи?“

И какво от това? Най-важен е той. А ония… Да се оправят сами, не са малки…

Обаче – проклет зет. Отряза го – „Децата са най-важни! Внуците! Ние сме възрастни, ще се оправим някак си. Но децата са на първо място…“

Как така? На първо място е ТОЙ! Защо я отглежда тая дъщеря? Да си се занимавала със своите деца и внуци ли? А баща й?

Другата? Другата е друго нещо. Омъжи се, има си деца, върти бизнес – заета е. И, все пак, намира как да му прати нещичко в колет. Не чак всеки месец, но се сеща… А голямата – хич и не ще да отдели повече време. Хем е в града…

Не, лоши хора, лоши…

А той друго си представяше, друго…

Седи на леглото, коментира телевизора, жена му носи възглавница за гърба, дъщерята мие чиниите… И слушат!

А то… Жената почина… Без разрешение! Дъщерята в свои проблеми затънала. Телевизорът все тъпотии показва…

И никой не го търси..

Даже комшиите не звъннат, не застанат на вратата и не питат… Каквото щат, ама да питат. Да ги поучава, да ги командва…

Приятели никакви няма вече. Кой умрял, кой не се сеща за него.

Изобщо – каква я планираше, каква стана…

Ама зетят е виновен, зетят… Как можа тая дъщеря да се омъжи?! Защо?

Развали хубавите планове, премести орбитите и запрати Старият полковник в черната бездна на скуката и безполезността.

Да беше млад сега – ех, как щеше да ги поучава… Всичките…

Но – ще изчака. Ще му дойде времето… И ще видят те…

Те, бе – всичките, дето си живеят по своему и развалят плановете му…

Неправилни и вредни анализи на прекрасната реалност - https://genekinfoblog.wordpress.com/

Да се чете с прясно мляко!