Плановете на Старият полковник
Вече седеше на кревата. Малко разнообразие – досега лежеше. После щеше да отиде до тоалетната – и те ти половината ден заминал.
А телевизорът си работеше. Нещо пееха май там… Или танцуваха… А може и да говореха…
Просто не му се поглеждаше към екрана. Все същото.
Да беше някой ненормалник в студиото – отдавна да му е втръснало и да е почнал молитви към Архангел Михаил. Ама не - нему животът не омръзваше. Хубаво беше – лежиш си, после хапваш, телевизорът те слуша… Поискаш – пускаш, поискаш – спираш.
Де ще иде… Ще изпълнява, я…
Както беше едно време…
Макар че и тогава се намираха разни… Абе, несериозни хора, дето му разваляха плановете. Да речем – иска му се жена му да направи патладжан по нейна си рецепта. Отбива се в магазина, а там – патладжани много, но все едни… Очукани, смачкани, нацепени… За добитъка не стават…
Или – комшиите. Искаше му се да са удобни, тоест… Удобни! Пък то се заселили едни – сами търсят удобни комшии…
Или децата. Роди му се дъщеря. Хубаво – ще има кой да го гледа. Женско чадо – родителско бъдеще.
Обаче, появи се после и второ момиче. Добре, де – голямата ще гледа розителите, малката да си живее живота. Каквото там… Важното е кака й да се посвети на тях…
А тя пък се запознала с някакъв, влюбила се, омъжи се… Едва убеди зетя си да се премести в града. Имал, видиш ли, в своя град дом, родители, приятели, работа, среда… Абе, ще си намериш и тук. Важното е дъщерята да е под ръка. Да е готова да служи…
После, обаче, се родиха внуци. И дъщерята се посвети на децата си. Как така? Какви са тия цвъркала? Бащата е най-важен на света!
Но…
И ето – внуците пораснаха, обаче – ожениха се. И станаха родители. А дъщерята се зае със своите внуци…
Безобразие! Едва намира време да види баща си. Идва – къде ще иде, ама за по час време. Да, да – всеки ден. Но все бърза. Работила, видиш ли…
Да напусне! И да се премести при баща си. Той взе, че го каза на зетя, а оня го отряза. „Забрави ли, че тя има свое семейство, свои деца, свои внуци, свои грижи?“
И какво от това? Най-важен е той. А ония… Да се оправят сами, не са малки…
Обаче – проклет зет. Отряза го – „Децата са най-важни! Внуците! Ние сме възрастни, ще се оправим някак си. Но децата са на първо място…“
Как така? На първо място е ТОЙ! Защо я отглежда тая дъщеря? Да си се занимавала със своите деца и внуци ли? А баща й?
Другата? Другата е друго нещо. Омъжи се, има си деца, върти бизнес – заета е. И, все пак, намира как да му прати нещичко в колет. Не чак всеки месец, но се сеща… А голямата – хич и не ще да отдели повече време. Хем е в града…
Не, лоши хора, лоши…
А той друго си представяше, друго…
Седи на леглото, коментира телевизора, жена му носи възглавница за гърба, дъщерята мие чиниите… И слушат!
А то… Жената почина… Без разрешение! Дъщерята в свои проблеми затънала. Телевизорът все тъпотии показва…
И никой не го търси..
Даже комшиите не звъннат, не застанат на вратата и не питат… Каквото щат, ама да питат. Да ги поучава, да ги командва…
Приятели никакви няма вече. Кой умрял, кой не се сеща за него.
Изобщо – каква я планираше, каква стана…
Ама зетят е виновен, зетят… Как можа тая дъщеря да се омъжи?! Защо?
Развали хубавите планове, премести орбитите и запрати Старият полковник в черната бездна на скуката и безполезността.
Да беше млад сега – ех, как щеше да ги поучава… Всичките…
Но – ще изчака. Ще му дойде времето… И ще видят те…
Те, бе – всичките, дето си живеят по своему и развалят плановете му…
Неправилни и вредни анализи на прекрасната реалност - https://genekinfoblog.wordpress.com/
Да се чете с прясно мляко!
© Георги Коновски All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
"Те, бе – всичките, дето си живеят по своему и развалят плановете му…" Ей така като стане... Радвам се, че полковникът се върна!
-
Благодаря, Антоанета!
-
"Жената почина… Без разрешение!" - непонятно!
-
Благодаря, Деа!
-
Липсваше ми този "благ" полковник. -
Благодаря, Лина, Миночка!
-
Пак си написал нещо хубаво, винаги ми е приятно да ти чета произведенията ти! Поздрави!
-
Някой хора не се променят. Поздрави за Теб!
-
Благодаря, Скитнице, Надя, Пепи, Златке, Тоти!
-
Чета и мъдрувам какво ме очаква, когато се пенсионира полковникът и си остане вкъщи. Мале-малеее... По-добре хич да не го мисля! А с плануването съм наясно, цял живот е това...
Благодаря за чудесния разказ, Георги! Поздравления! -
Че не се е сетил зетя да сложи едни генералски пагони
и да го командирова при внуци и правнуци,.
Поздрави!
Успех! -
Винаги го свързвам с полковника на Маркес, и ми се е запечатило как жена му седеше безмълвна и гледаше телевизора без звук.
Поздравления! -
Аз и телевизора бих му изхвърлила на полковника. И голямо огледало бих му подарила - да се любува на образа си.
-
Така де, все някой трябва да командва! Обичам да чета творбите ти за Старият полковник! Предполагам, че има самовлюбени хора, център на Вселената и се радвам, че аз такива не познавам!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
