Пластелин
Нарисувах рисунка. После взех гума и старателно я изтрих. Изрязах формички от гланцово блокче и ги залепих върху розов картон. Така измайсторих град с цветовете на дъгата. Имаше лилави облаци и оранжево слънце с тъмни очила. Обаче взех, че го смачках. А после го разкъсах. Събрах го в шепи, изхвърлих го внимателно в кофата, а след това рязко тръшнах капака. Купих си пластелин. Направих идеално изваяни фигурки. Момиченце с плитки и момченце с шапка, цветя и дръвчета, къщи с коминчета. Построих красиво градче, ама го сплесках. Беше сиво. Хванах една метална лопата и замахнах бързо. Беше силен и точен удар. Хората в градчето едва ли са разбрали що за бедствие е това. Те и без това бяха от пластелин. Взех си стиропор, но още докато го носех, се изрони. Оказа се, че е много нестабилен материал. Реших да градя истински връзки? Такива с реални хора, а не с картонени кутийки и пластмасови човечета. Ще ги завържа дори по-лесно. Само дето с времето ще се изтънят и ще ги скъсам. За да търся нещо по-здраво. Ще ги разруша или те ще разрушат мен...
Мисля да пробвам пак с пластелин. Винаги мога да сплескам малките човечета, но те нищо не могат да ми сторят.
Чудесни метафори...
