Пластелин
Нарисувах рисунка. После взех гума и старателно я изтрих. Изрязах формички от гланцово блокче и ги залепих върху розов картон. Така измайсторих град с цветовете на дъгата. Имаше лилави облаци и оранжево слънце с тъмни очила. Обаче взех, че го смачках. А после го разкъсах. Събрах го в шепи, изхвърлих го внимателно в кофата, а след това рязко тръшнах капака. Купих си пластелин. Направих идеално изваяни фигурки. Момиченце с плитки и момченце с шапка, цветя и дръвчета, къщи с коминчета. Построих красиво градче, ама го сплесках. Беше сиво. Хванах една метална лопата и замахнах бързо. Беше силен и точен удар. Хората в градчето едва ли са разбрали що за бедствие е това. Те и без това бяха от пластелин. Взех си стиропор, но още докато го носех, се изрони. Оказа се, че е много нестабилен материал. Реших да градя истински връзки? Такива с реални хора, а не с картонени кутийки и пластмасови човечета. Ще ги завържа дори по-лесно. Само дето с времето ще се изтънят и ще ги скъсам. За да търся нещо по-здраво. Ще ги разруша или те ще разрушат мен...
Мисля да пробвам пак с пластелин. Винаги мога да сплескам малките човечета, но те нищо не могат да ми сторят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Чудесни метафори...
