Днес ще изгубя девствеността си! И направо не мога да повярвам. Вече съм на шестнадесет и полудявам, но днес всичко приключва и после *бам* Уилям Тайло ще бъде истински мъж! Вече няма да се крия в килера със старите броеве на татко от Playboy. О, не, момче, вече няма да дишам учестено заради хартиени красавици. Няма да се срамувам и да лъжа момчетата, че съм спал с Мери Сю или че съм опипвал Хелън Харпър.

  Не, вече не. Вече ще е друго. Ще мога да говоря спокойно с Джейсън, Томи и Лу, защото тази вечер ще науча какво е. Ще изгубя девствеността си с момичето, което обичам. Уна Мей. Нямам търпение да я видя!

  Пишем си вече от две години и сме влюбени. Не сме си разменяли снимки и никога не сме се виждали, но през април Уна Мей стана на шестнадесет и родителите ù купиха кола и сега най-накрая можем да се видим.

 Разбрахме се да се срещнем в четири пред киното и вече нямах търпение. В последното си писмо Уна Мей ми беше казала, че родителите ù мислят, че ще пренощува у приятелка, така че може да остане и вечерта. Беше завършила писмото с многоточие. Да, момче, да! Днес е денят!

  Взех най-дългата баня през живота си, изкъпах се толкова усърдно, колкото не са го правили и при раждането ми. Докато бях под душа, си мислех за Уна Мей. Представях си я като едно момиче от корица на Playboy – със светла вълниста коса, бяла кожа и оххх... Тя ми беше написала, че ще я позная по шарения ù чадър за слънце. Ах, колко пъти я бях сънувал с този чадър. Някои от тези сънища бяха толкова неуважителни, че се беше налагало да цапам чаршафите си с кал, за да има причина майка ми да ги изпере. Уна Мей и нейният шарен чадър бяха най-хубавото нещо, което ми се е случвало.

 Използвах половината бутилка афтършейв на баща ми, след като бях обръснал трите косъма на брадичката си. Така се бях захласнал в мисли по Уна Мей, че се порязах. Сложих си лепенка и побързах да се облека, за да отида по-рано на срещата.

 * * *

Уна Мей беше по-прекрасна, отколкото си я представях. Имаше бяла кожа, светлокестенява коса и светлокафеви очи, устните ù бяха плътни и розови. Имаше големи гърди и хубаво дупе, веднага започнах да си фантазирам какво ще правим довечера. Беше по-хубава от сънищата ми, а това рядко се случва на момчетата.

 Цял следобед се разхождахме, хванати за ръка, говорихме си пълни глупости и аз едва успявах да се съсредоточа върху това, което ми говори. На няколко пъти се крихме зад някакви храсти, за да се целуваме, но Уна Мей беше толкова срамежлива, че се наложи да се крием и зад чадъра. Чадърът беше точно толкова шарен, колкото и в сънищата ми.

 Вечерта дойде, преди да я усетя, и Уна Мей ми предложи да отидем на автомобилно кино. Притеснявах се да не ни хванат, защото имаше вечерен час, но Уна Мей ми каза, че има фалшива лична карта.

 Колата ù имаше удобна кожена тапицерия и задната седалка беше достатъчно широка, за да се събере на нея... разтвореният ù шарен чадър. Беше го отворила по незнайна за мен причина и според мен той заемаше престъпно много пространство.

  Не изгледахме целия филм, разбира се. В един момент просто се преместихме на задната седалка и започнах да я разсъбличам. И всичко беше прекрасно до момента, в който Уна Мей не разпаса ризата ми.

 Преди два месеца майка ми беше зашила дантели по ръбовете на всичките ми ризи, защото не можело да ходя разпасан по улицата. Било непристойно. В началото побеснях, но тя ме заплаши, че ако ги махна, ще зашие нови и затова се наложи да свикна с тях и да ходя запасан. Скоро изобщо не ги забелязвах, до тази вечер.

  Паникьосах се какво може да си помисли и се дръпнах рязко назад, като стъпих точно върху шибания разтворен чадър. Една спица се заби в крака ми. Изкрещях от болка и шибнах с юмрук облегалката на седалката. Побеснях, целият ми план отиде по дяволите.

 Уна Мей изобщо не се впечатли от моя гневен изблик. Бързо си обу полата и се върна на предната седалка. Закара ме до болницата за нула време и изчака търпеливо да ме зашият. После ме заведе право у нас, разказа някаква история на нашите, която не чух, и те я поканиха да прекара нощта вкъщи.

 Засрамен и все още бесен изкуцуках до стаята си и си легнах, без да говоря с никого. По-скапан ден не бях имал. Дотук с всичките ми фантазии за това как губя девствеността си. Чувствах се страшно глупаво, чувствах се прецакан и най-вече смотан.

* * *

Този ден изобщо не се разви според очакванията ми. Очаквах Уилям да е доста по-... мъжествен?! И мислех, че днес ще си изгубя девствеността. За Бога, аз го улесних максимално. Дойдох дотук, останах за през нощта, бях достатъчно предизвикателна, от него се очакваше да свърши останалото. Как можа да настъпи тъпата спица? Всичко развали. И каква беше тая дантела по ризата му? Ох, по едно време обмислях да отида в стаята му, но сигурно е заспал. А аз определено не искам да си ходя девствена вкъщи и май... нямам какво толкова да губя вече?