ПЛЕНЯВАНЕТО НА ОГЛЕДАЛНИЯ ОБРАЗ

                  /продължение на „Тайнственият балкон“/

 И така, отговорът на малката Антигона се получи  бързо и беше много неочакван. На крилата на двете летящи Безподобия беше написано само едно изречение, и то няколко пъти!

-„Питайте Пития!“ ,прочете Роси, която вече можеше свободно да чете и на английски.

- Пития? Коя е Пития и какво има да я питаме?- учуди се Виктор, който още много неща не знаеше и не беше наясно с приказките от Гърция.

- Пития са я изгонили от Света на Избавлението , защото постоянно говорела колко лоши неща ще се случат, а там това било забранено. Изобщо, там било забранено да се случват бедствия!- обясни Пси.- След това дошла в нашия свят и станала прочута ясновидка, нарекли я оракул. Офисът й бил в Делфи и постоянно имала клиенти, които оставяли богати дарове.

- Но това е било много отдавна, намеси се и Кси- сега работи тайно и само онлайн! И знаете ли защо? Спипали я,че прави предсказания само когато е надрусана и отнели патента й. Вероятно има какво да ни каже, затова нимфите са го написали на крилата ни.

- А вие какво още знаете за чудовището от лабиринта?- попита Роси.

- Ами знаем, че когато езерото се развълнува, то се разпада на малки парчета и не може да излезе, докато водата не се успокои...Тогава ходехме свободно из лабиринта да търсим изход! Знаем също, че то не може да намери изхода , но го търси и може би някога ще успее.

  Двете необикновени същества вече се бяха успокоили и редовно се срещаха с малките си приятели.

- Да, но е ясно , че след като вие сте успели да излезете, може би и то може по някакъв начин?- предположи Виктор- И тогава какво ще стане?

- Не знаем, признаха си Пси и Кси, може би наистина Пития ще може да ни каже...Чудим се , обаче, как ще я открием!

- Щом работи онлайн, сигурно има реклами из виртуала, беше заключението на Роси.- Ще трябва да проверим на сайта за ясновидци! Но се чудя дали не е мошеничка и дали изобщо е ясновидка...

- Нямаме избор, братовчедке, поклати глава Виктор, трябва да разберем какво става в тоя лабиринт! И ако чудовището може да излезе, трябва да измислим начин да го спрем, защото едва ли  някой друг  знае за него!

   Не се наложи дълго да търсят, защото съвсем случайно телевизорът беше включен на един музикален канал с много реклами и изведнъж на екрана се появи голям надпис на български и гръцки:

„Питайте Пития! Задайте въпросите си онлайн на нашия сайт! Побързайте, за да хванете коледната промоция! Госпожа Пития ще предскаже бъдещето на някои от вас съвсем безплатно!“

    От там нататък беше съвсем елементарно да зададат въпроса си за Огледалния образ. За тяхна изненада, някой настойчиво се опитваше да се свържи с тях по скайп. Нямаше образ, само настойчиво звънене при всяко включване на таблетите им.

- Трябва да отговорим, каза Роси, сигурно е много важно, макар и да не знаем кой е...

- Роси, мама ми е казала да не говоря с непознати!

- Не, Вито, няма нищо страшно, тук сме четиримата и нищо лошо не може да се случи!- и Роси кликна на слушалката за приемане на разговора. За тяхна изненада , пак не се появи образ,но се чу глас:

 - Не се плашете, деца, моля ви, не затваряйте! Аз съм Пития, но не мога да ви се покажа, защото не съществувам реално във вашия свят! След като ми отнеха патента, не съществувам физически. Преминах в друго измерение и сега тук смятат, че съм просто ясновидска програма и често ме ъпдейтват и преинсталират...

- Но ти как успя да ни намериш?- попита Пси.

- Налага се, проблемът е спешен. Огледалният образ скоро ще открие пътя навън. Вие не знаете, не го знае никой, но след последното земетресение има отвор в скалите на брега на морето и чудовището може да излезе оттам дори само ако тръгне по ручея, който се оттича от езерото Тау. Ако излезе на морския бряг, ще стане страшно! То не се насища на кръв и ще убива наред нищо неподозиращите туристи!

- Но какво може да се направи, там нали има полиция, защо не им се обадиш?

- Опитвах се, но никой не ми вярва, мислят, че някой си прави лоши шеги с тях! А вие имате свидетели, които са виждали Огледалния образ и можете да помогнете. Защото има начин да бъде пленен и спрян звярът и аз го знам!

- Тогава някой трябва да го спре!- бузите на Виктор се бяха зачервили от вълнение, той вече си мечтаеше за подвизи и малката му рицарска душа беше нетърпелива да научи къде точно трябва да спасява света и от какво.

- Добре, ще ви кажа, още повече, че решението е съвсем просто... Някой трябва да стигне до брега на езерото Тау и да сложи на брега му едно огледало, точно на мястото, където излиза Образът. Когато стъпи на брега, той ще се огледа в него и огледалото ще го плени. Тогава много бързо трябва да го изнесете на морския бряг и да го насочите към изгряващото слънце. Огледалото ще се пръсне на парчета, ситни като песъчинки. Ще трябва да внимавате нито една от тях да не остане на брега, всички трябва да попаднат във водата! Знаете, че морето никога не е спокойно, особено там, на скалистия бряг! Затова чудовището никога няма да се възроди отново!

- Това ли е всичко?- попита Пси- Просто го затваряме в огледалото и тичаме с всички сили към брега на морето...Ами ако, когато излезем, навън е вече нощ?

- Да , тогава какво ще стане?

- Не бива да излизате навън през нощта, тя ще даде сили на звяра и той ще може да премине в света на хората!

- Само че как ще стигнем до остров Крит?- попита Виктор- Ние сме деца и не можем да се качим сами на самолет...

- Това оставете на мене!- успокои ги Пития.- Вие само трябва да сте готови и да си носите огледало.

  В това време в стаята влезе бабата на Роси и Виктор и каза:

-Роси, Виктор, познайте за къде заминавате за Деня на Съединението! Майката на Роси току- що се обади, че е спечелила на лотария  почивка на остров Крит! И тъй като могат да вземат още едно дете, Вито, ти също заминаваш! Имат разрешение от родителите ти и ще те вземат с тях!

 Докато децата осъзнаят точно какво се е случило, един познат глас прошепна в ухото на Роси:

„Казах ли ви, това е моя работа!“ После екранът на таблета потъмня дори без да чуят дума за довиждане от странната виртуална ясновидка.

  По- нататък нещата се развиха както се предполагаше. Пътешествието със самолет и кораб, при което децата много се притесняваха, защото приятелите им Пси и Кси бяха скрити в багажа им, после настаняването в хотела, който беше много близко до входа на лабиринта, който пък беше затворен с метална врата...Оставаше само да се измъкнат, без да ги видят възрастните , разбира се, с огледалото , и да влязат през тайния вход откъм брега на морето, който Пси и Кси вече бяха открили.

  Всичко трябваше да се случи рано сутрин, преди изгрев слънце, когато родителите на Роси си мислеха, че децата спят. И ето, двамата се измъкнаха тихичко от леглата си , а навън вече ги чакаха двете Летящи Безподобия. Входът на лабиринта се оказа неочаквано близо до хотела и те внимателно се промъкнаха към езерото, като се криеха в гъстите пещерни сенки. За тяхно щастие,езерото се вълнуваше леко и така успяха да сложат огледалото на мястото, където излизаше чудовището, без да има опасност то да ги изненада. Сега оставаше само да се скрият и да чакат водата да се успокои. Пси и Кси им бяха описали Огледалния образ, но те не бяха подготвени за ужаса, който се появи от водата. Приличаше на човек с бича глава, но вместо козина имаше огледални люспи, рогата му представляваха остри парчета стъкло, ноктите също бяха от парчета огледало. На всичкото отгоре, от него се носеше ужасна смрад, въпреки че току- що се беше къпал във водите на езерото Тау. Измъкна се от водата бавно и силен рев отекна под сводовете на лабиринта, като че ли идваше от някой кръг на ада. Децата потрепериха и всеки здраво стисна ръката на другия.

-Не се страхувай, Роси, прошепна Виктор, ей сега всичко ще свърши! Ще се огледа и ще попадне в капана!

  Но звярът все още стоеше с лице към водата и сякаш не бързаше да се обърне. После внезапно тръгна в противоположна посока.

- Няма да се огледа, загубени сме!- извика Пси.- Бягайте, трябва да се спасим!

- Не!- извика Виктор и бързо притича на брега, грабно огледалото и се затича в посока на Огледалния образ.- Не трябва да го изпускаме!

- Вито, къде отиваш, той ще те разкъса!

- Няма да чакам да ме убие, сам ще го пресрещна и тогава нека се опита да избяга!- извика смелото момче и размаха огледалото сякаш беше щитът на Персей с главата на Медуза.

   Звярът, изглежда, го чу и се обърна по посока на гласа. Тогава стана нещо страшно- Виктор се спъна на един камък и падна . С последни усилия успя да вдигне огледалото нагоре и да го опази да не се счупи. Но преди да стане, Чудовището вече беше при него.

-Вито, бягай!- извика отчаяно Роси.- Къде си, огледален гадняр такъв, ела, аз съм тук!

   Момичето искаше да отвлече вниманието на Звяра, за да може Виктор да стане на крака и да се скрие. Пси и Кси също крещяха от противоположните краища на езерото.

  И в този миг стана нещо неочаквано. Звярът изчезна! Нямаше го! Беше се надвесил не само над момчето, но и над огледалото и вече беше преминал в неговата клопка.

-Хайде!- изправи се внимателно Виктор- Слънцето ще изгрее всеки момент, алармата ми се обади!

   И четиримата хукнаха към изхода на лабиринта, което не беше толкова трудно, защото вече можеха да вървят покрай потока. Когато стигнаха на брега, всичко беше оцветено в розово, а небето на изток се къпеше в огнени потоци. Виктор вдигна огледалото високо над главата си и нагази в морето. Още миг и слънцето тържествено изплува над морето и наоколо стана неземно красиво. Чу се лек пукот и огледалото се пръсна на милиони частици, които поръсиха гребените на вълните.

 - Край, успяхме!- затанцуваха децата , а над тях крилатите им приятели правеха невъзможни лупинги и пируети.- Вече го няма, вече всеки ще може да влезе в лабиринта и да го разгледа!

- Вито- както винаги , Роси беше много съобразителна-Трябва да се прибираме, мама и татко може да надникнат в стаята ни и да се разтревожат!

- Добре, съгласи се  момчето- Хайде, Пси, хайде, Кси,да вървим в хотела!

  Но двете им приятелчета не изглеждаха възхитени.

- Вижте какво- започна Кси- ние няма да дойдем с вас...

- Но защо?- попита Русалия- Ние на никого няма да кажем за вас!

- Не е там работата, възрази Пси, ние просто ще се върнем при нимфите...Ще ги помолим за извинение и те може да ни разрешат да живеем при тях.

- Е, щом това е вашия дом...- съгласиха се децата, вървете! Но понякога може да ни се обаждате, нали?

- Пси, а кой ще полива цветето на Ани?- попита Роси.

- Ние го преместихме на стълбището, така че може вие да се грижите за него!

   На другия ден децата се разхождаха с родителите си и минаха покрай лабиринта. За тяхна изненада, вратата му беше отворена, а един възрастен господин продаваше входни билети. На гръцки и английски той приканваше минаващите да разгледат мястото, където смелият Тезей е убил Минотавъра.

- Мамо, а ние защо не влезем, сигурно е много интересно!-предложи с невинна усмивка Русалия и незабелязано смигна на братовчед си.- Аз съм си взела кълбо с конци и няма да се заблудим!

- Наистина, лельо Дени, подкрепи я и Виктор, нека да влезем!

  Какво стана по-нататък, не е интересно и затова приказката свършва дотук.