„Да се поразходим? – попита Катрин.
„Единият крак пред другия – отвърна той – през поляни и мостове...”
„Дългият път към вечността”,Кърт Вонегът
Плисъкът на вълните
Почукване? В този час? Тя отметна завивките на леглото си и с мудна и сънена крачка тръгна към врата на стаята си. Живееше в един малък апартамент в центъра на града. В единия му ъгъл се намираше леглото й, някъде по средата се мъдреше масата, а вдясно стоеше бюрото й. Търкайки очи, тя отиде към вратата. Преди да отвори обаче, мина през банята, изми очите си и пи вода. Протегна се и погледна към часовника. Часът беше три и десет. Кой, за Бога, би безпокоил човек в три и десет?!
Настоятелно двойно почукване. „Добре, добре, идвам!” Протегна ръката си към топката на вратата, но преди това погледна през шпионката. Пред вратата й спокойно стоеше млад мъж,облечен в черен шлифер. Носеше очила с тънка черна рамка, беше нахлупил бялата си зимна шапка до веждите и кротко гледаше към вратата. Тя се усмихна, защото знаеше кой седи отпр ...