1.
Пламен крачеше унило към дома. В навечерието на тази нощ той беше просто един тринадесет годишен младеж. Уличните лампи осветяваха пътя пред него с жълтеникавата си светлина. Тихо е . Беше сам. Дърветата се поклащаха лениво под напора на лекия топъл вятър. Чуваше как клоните им се трият едни в други и този звук можеше да мине за успокояващ, ако не се броеше усещането , че сякаш се опитват да го предупредят , за някаква заплаха която е надвиснала над него .
„Не се прибирай у дома“-сякаш му нашепваха те , ала въпреки това той продължаваше да крачи по смълчаната улица.
Напред пътя се разклоняваше и Пламен зави на ляво. В дъното на улицата застана пред ръждива врата, водеща към неизмазана едноетажна къща с двускатен покрив. Всички прозорци бяха тъмни с изключение на един. Момчето се взираше в него с няма тревога. Стоеше пред вратата и очите му трескаво търсеха някакво движение в бледата светлина, която се процеждаше през стъклото. Тъмна фигура застана пред прозореца и макар да не виждаш ...