Apr 1, 2014, 3:42 PM

По бизнес 

  Prose » Erotic
1611 0 19
3 мин reading

По бизнес

 

Аз съм слаб и висок. Работя в една известна мултинационална компания. Заемам достатъчно висока позиция, за да мога да си позволя пътувания до екзотични дестинации и да си купувам маркови дрехи и обувки. Карам скъпа служебна кола, в която прекарвам половината си ден. Смятам себе си за талантлив, успял и секси.

Харесвам жени, които знаят какво искат, а именно - секс. Напоследък все по-трудно попадам на такива, затова избягвам безсмислени контакти и празни срещи.

Вчера  се запознах с една  дама, финансов експерт в голяма банка. Докато ми обясняваше как мога да удвоя авоарите си чрез някаква измислена спестовна иновация, се загледах неволно в кръстосаните ù крака, обути в много фин карамелен чорапогащник. Капачката на коляното ù беше съвършено оформена, както и тънките ù глезени. Представих си как само с един жест ù разтварям краката, за да погледна между тях… Тя не спираше да ми чертае разни таблици и продължаваше разпалено да убеждава сама себе си в някакви бъдещи ефекти…

-  Спри! – казах ù с гърлен глас. Тя вдигна глава и ме погледна втрещено, без да успее да каже каквото и да било. Както пишеше, я хванах за ръката и тя естествено стана  от стола. В погледа ù се четеше изненада и очакване.

-  Ела! – с тих и заповеден глас ù прошепнах. Уверено я поведох към тоалетното помещение. Никак изненадващо за мен тя ме последва без следа от недоверие или съмнение защо го правя. Знам си цената – успял, висок и секси!

Беше облечена в тъмно син класически костюм с пола четири пръста над коленете. Видях лицето ù в огледалото. Не беше никак красива – тънки устни с ужасно розово червило, малки очи и широки скули. Това ме възбуди още по-силно. Рязко я хванах за косата, извъртайки врата ù назад. Тя изстена сякаш от възбуда, обърнах я с лице към стената без да пускам косата ù. С другата ръка чевръсто ù вдигнах полата до кръста и ловко смъкнах чорапогащника, заедно с бикините.  Тя не мърдаше, беше като хипнотизирана, застинала в позата, която я бях поставил. Бързо  разтворих краката, вмъквайки моя крак между нейните. Беше ми неприятно да я докосвам там с ръце, затова рязко и с един тласък проникнах в нея. Тя не издаде нито звук, дори не чувах дишането ù. Усетих я отвътре – недостатъчно влажна, но прилично топла. Бях в нея за секунда и до края. Не правех никакви движения. Тя също.  Отегчих се, както всеки път,  и с едно-единствено движение я напуснах. Отидох на мивката и се измих, после закопчах панталоните. Погледнах се в огледалото – успял, висок и победител!

Тя стоеше все в същото положение, в което я бях оставил. В ръката си стискаше химикалката, а пръстите ù бяха побелели.

-       Влизам в среща! – съобщително ù казах и излязох от помещението. Тя се размърда, вдигна бельото си и ме последва. Разделихме се със служебно ръкостискане.

 

Аз съм слаб и висок. Работя в една много известна мултинационална компания.  Знам си цената – успял, безскрупулен и брутален мръсник! Удоволствие от секса изпитвам само когато го правя със себе си. Единствено аз съм достатъчно съвършен, за да се докарам до оргазъм!

 

 

© Манипулирам All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ена, усмихна ме и да, наистина е диагноза. Благодаря, че ти хареса като разказ...
  • Тоя герой си е чиста и 100-процентова диагноза.
    Какво да се прави, вярвам, че ги има, защото четох една статистика (ама то и без статистика се вижда), че огромна част от хората са с някакво психическо разстройство... места в специализираните заведения няма... те си се разхождат свободно... а и намират поле за изява с "нестандартното" си мислене и действия. Това последното е много важно, за да си преуспял
    Хубав разказ!
  • Споделям напълно, Биляна! Благодаря ти.
  • Иска ми се да се съглася, че и двамата са измислени, но за съжаление в годините съм срещала и "нея" и "него". И двата типажа предизвикват в мен само съжаление и все се опитвам да ги оправдая с това, че може би животът ги е направил такива, но пък като се замисля за правото на избор ми става тъжно, че са избрали точно този път...
    Поздрави, прочетох с удоволствие!
  • Ееее, Чо! Винаги знаеш как да ме държиш гореща . Благодаря ти!
  • Чарлз Буковски ли чета или...
    Тъй като той винаги ме кефи, а твоето ми напомни за него, излиза че и ти си ме изкефила!
    Поздравче, М.!
  • Благодаря ти, Силве. Въпреки коментарите, че едва ли не такива герои не съществуват, аз всеки ден откривам по нещо от тях в другите
    Виктор и аз съжалявам, и двамата
  • Съжелявам...
  • Идеално си ги обрисувала и двамата!Той сутрин целува огледалото, а тя го плюе за добро утро.За съжаление, на последък е пълно с пациенти (не по техен избор) на високи позиции в обществото.Поздравления за разказа!
  • Готин коментар, Тото!
  • И аз си се чудя понякога, Валентин! Странни мисли се въртят в главата на една жена над 40 години, не мислиш ли?! Обичам измислените персонажи - после започвам да откривам черти от тях в реално съществуващи хора
  • Ха! И такива идиоти ли ги има? Мислех, че са само на Околовръстното, но да!, там са в кабина с легло, а не в тоалетна ... Да ти се чуди човек, понякога М.!
  • Вале, радвам се, че се дистанцираш от този профил, но това не означава, че не съществува. Свят шарен-хора всякакви
  • Нямам думи. Като разказ ми хареса.
  • Много точно и вярно, Ирен - всеки сам избира какъв да бъде, как да живее, какви ценности да изповядва! Благодаря ти.
  • И двамата са ми ужасно непознати и далечни като психика... Но и аз като Анабел не съдя. И не съжалявам - всеки има причина да е такъв какъвто е и право на избор...
  • Анабел, благодаря за помощта също и че си сестра ми .
    Дани, направих експеримент и преди да го кача тук го пуснах за прочит на мои познати мъже.Отговорът от тях беше, че са се възбудили и че съм била опознала мъжката психика Или аз имам откачени познати, или всички мъже са еднакви...
    Кремена, радвам се, че предизвиках интереса ти
    Но една друга гледна точка също е интересна-тази на героинята в случката. Какво мислите за нея?! Докато има такива жени, ще има и такива гадняри ))
  • Слаб, висок, успял... и толкова скучен!

    Интересно! Поздрав.
  • Ей, казвам ти, този химикал, дето мацката го стиска до побеляване бих му го ползвяла не по предназначение и поне някой ще излезе задоволен от ситуацията.
    Нали никой не разбра какво му мисля на този?
    Честит първи април
Random works
: ??:??