Apr 1, 2014, 3:42 PM

По бизнес

  Prose » Erotic
1.9K 0 19
3 min reading

По бизнес

 

Аз съм слаб и висок. Работя в една известна мултинационална компания. Заемам достатъчно висока позиция, за да мога да си позволя пътувания до екзотични дестинации и да си купувам маркови дрехи и обувки. Карам скъпа служебна кола, в която прекарвам половината си ден. Смятам себе си за талантлив, успял и секси.

Харесвам жени, които знаят какво искат, а именно - секс. Напоследък все по-трудно попадам на такива, затова избягвам безсмислени контакти и празни срещи.

Вчера  се запознах с една  дама, финансов експерт в голяма банка. Докато ми обясняваше как мога да удвоя авоарите си чрез някаква измислена спестовна иновация, се загледах неволно в кръстосаните ù крака, обути в много фин карамелен чорапогащник. Капачката на коляното ù беше съвършено оформена, както и тънките ù глезени. Представих си как само с един жест ù разтварям краката, за да погледна между тях… Тя не спираше да ми чертае разни таблици и продължаваше разпалено да убеждава сама себе си в някакви бъдещи ефекти…

-  Спри! – казах ù с гърлен глас. Тя вдигна глава и ме погледна втрещено, без да успее да каже каквото и да било. Както пишеше, я хванах за ръката и тя естествено стана  от стола. В погледа ù се четеше изненада и очакване.

-  Ела! – с тих и заповеден глас ù прошепнах. Уверено я поведох към тоалетното помещение. Никак изненадващо за мен тя ме последва без следа от недоверие или съмнение защо го правя. Знам си цената – успял, висок и секси!

Беше облечена в тъмно син класически костюм с пола четири пръста над коленете. Видях лицето ù в огледалото. Не беше никак красива – тънки устни с ужасно розово червило, малки очи и широки скули. Това ме възбуди още по-силно. Рязко я хванах за косата, извъртайки врата ù назад. Тя изстена сякаш от възбуда, обърнах я с лице към стената без да пускам косата ù. С другата ръка чевръсто ù вдигнах полата до кръста и ловко смъкнах чорапогащника, заедно с бикините.  Тя не мърдаше, беше като хипнотизирана, застинала в позата, която я бях поставил. Бързо  разтворих краката, вмъквайки моя крак между нейните. Беше ми неприятно да я докосвам там с ръце, затова рязко и с един тласък проникнах в нея. Тя не издаде нито звук, дори не чувах дишането ù. Усетих я отвътре – недостатъчно влажна, но прилично топла. Бях в нея за секунда и до края. Не правех никакви движения. Тя също.  Отегчих се, както всеки път,  и с едно-единствено движение я напуснах. Отидох на мивката и се измих, после закопчах панталоните. Погледнах се в огледалото – успял, висок и победител!

Тя стоеше все в същото положение, в което я бях оставил. В ръката си стискаше химикалката, а пръстите ù бяха побелели.

-       Влизам в среща! – съобщително ù казах и излязох от помещението. Тя се размърда, вдигна бельото си и ме последва. Разделихме се със служебно ръкостискане.

 

Аз съм слаб и висок. Работя в една много известна мултинационална компания.  Знам си цената – успял, безскрупулен и брутален мръсник! Удоволствие от секса изпитвам само когато го правя със себе си. Единствено аз съм достатъчно съвършен, за да се докарам до оргазъм!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Манипулирам All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ена, усмихна ме и да, наистина е диагноза. Благодаря, че ти хареса като разказ...
  • Тоя герой си е чиста и 100-процентова диагноза.
    Какво да се прави, вярвам, че ги има, защото четох една статистика (ама то и без статистика се вижда), че огромна част от хората са с някакво психическо разстройство... места в специализираните заведения няма... те си се разхождат свободно... а и намират поле за изява с "нестандартното" си мислене и действия. Това последното е много важно, за да си преуспял
    Хубав разказ!
  • Споделям напълно, Биляна! Благодаря ти.
  • Иска ми се да се съглася, че и двамата са измислени, но за съжаление в годините съм срещала и "нея" и "него". И двата типажа предизвикват в мен само съжаление и все се опитвам да ги оправдая с това, че може би животът ги е направил такива, но пък като се замисля за правото на избор ми става тъжно, че са избрали точно този път...
    Поздрави, прочетох с удоволствие!
  • Ееее, Чо! Винаги знаеш как да ме държиш гореща . Благодаря ти!

Editor's choice

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...