ПО ПЪТЯ НА ЛОГИКАТА
Той вървеше по пътя на логиката. Сресан внимателно, идеално подстриган, вратът му – по войнишки съвсем чист, обръснат и свеж, слънцето се мръщеше, като го вижда такъв колосан, защото видът му отразяваше светлината като огледало. Дълго бе стоял пред огледалото, преди да излезе и да поеме по пътя на логиката.
Всичко в него бе подредено като аптека – място, което той всъщност никога не посещаваше, защото здравето му бе така перфектно, както външността му. Нямаше повод да мисли за нито един от своите органи: те сякаш не съществуваха, нямаше и следа от тях. Не му създаваха проблеми, не се подуваха, не искаха специални грижи. Всичко това се дължеше на правилния му начин на живот, на това, че намираше мярка във всичко и спрямо всичко. Алкохол не употребяваше, за тютюнопушене – да не говорим. Жените харесваше, но толкова умерено, че дори не ги поглеждаше, защото това можеше да бъде възприето иначе.
Накратко – мъж на средна възраст, облечен спортно-елегантно, малко демоде, с ...