ПО  СЛУШАЙ  СЪРЦЕТО   СИ       

       И тази   вечер  Мария поседна на терасата, едно   от  любимите ѝ места и то не от вчера. Обичаше да сяда тук особено  вечер,  да пийне  кафето си и изпуши поне една цигара.Така не чувстваше натрупаната умора  през деня. Не  се чувстваше добре  от няколко дена.  От както годините и станаха 45 нещо ставаше с нея.

- Хм-м , какво е това чудо! - помисли си тя и дръпна издълбоко от цигарата. - Преди не чувствах никаква умора , а сега след работа съм като претрепана. Нима съм  вече стара? - усмихна се на мисълта си  Мария. Не, не ми се вярва,  защото чувствам мъжките погледи как измерват тялото ми. Тялото! Тялото на една млада жена. Именно то навремето възбуди ревността на съпруга и Иван. Той виждаше как мъжете с поглед я събличат, особено след раждането на дъщеричката им. Може би раждането я направи още по-красива.Тялото и се оформи, стройно с красиви изпъкващи женски форми привличащи чуждите очи. Ревността му нямаше граници, пропи се и даже започна и да и посяга, когато беше пиян.

-  То-о това пиянство му съкрати живота, за да ме остави сега съвсем сама. - помисли си тя.

А каква любов имаше между тях. Истинска! А на края… Не напразно старите хора казват: ” Много хубаво не е за хубаво!” Животът, като че ли си играеше с нейната съдба.Почина свекъра и, а след него и Иван. Това я накара да се затвори в себе си и почти странеше от хората, отдаде се на самотата. Затвори се, защото много добре знаеше, че само сама може да си помогне. Да си помогне, но как?  Въртеше се тази мисъл в главата и. Лошото бе,  че не виждаше изход. Добре, че се намеси приятелката и Марта. 

- А бе ти какво? Мислиш, че света е свършил. Ако се отдадем на тежката мъка и се затворим в себе си, предаваме се изцяло на самотата. И какво, искаш да се унищожиш ли? Напротив с любов трябва да убиваме всичко. Раздай се, не се отчайвай!                                                                                      

- Марта, ти чуваш ли се какво говориш ?! Аз и любовница! Това никога няма да стане! - сърдито и отвърна тя.                                                                            

-  Чакай, чакай! Защо  разбираш думите ми в друг смисъл? Любовница към живота, който трябва да живееш с децата си. Та ние живеем за тях. Послушай  сърцето си и се раздай на рожбата си, не на друг.                                                                                                              

Така и направи. Послуша  сърцето си. Ех, вярно, имаше и моменти на отчаяние , особено  кога  почина и свекървата и остана напълно сама. Сама между четири стени и отново се отдаде на тая самота.            Но отчаянието и бе за няколко дни, защото тя доказа на себе си, че е силна жена. Животът вземаше, но и даваше сила като гледаше как расте голямата и радост - внучката. Да гледаш как тези малки очички и ръчички се посягат към тебе. Именно те наляха с радост душата и. А кога чу детските устенца да казват:  - Бабо-о!  Очите  и се просълзиха, а сърцето и затупка отново щастливо. И сега с нетърпение очакваше, кога ще видят с малката Светла. Срещите с нея и даваха жизнени сили помагаха и да забрави всичко черно от дните си.. Тя го чувстваше и разбираше, че животът и получи други измерения. Измерения отбелязани с много любов. Вече не беше сама със своята мъка и тъга. Имаше за кого да живее и кого да обича.