Сутрин. Събота. Хората си отспиват. Защото снощи е имало знаменателно събитие. Аз помня посещенията на другаря бай Тошо, ама де може това ежедневие да се сравни с великото събитие – концерт на самия Тоооннни Сторароооо…
Цялата маалЪ явно се изсипала на площада… Кеф, брато…
Че и по местната кабелна ПРЯКО го предаваха. Да не би някой да пропусне величайшето историческо чудо. Тони Сторарооооо…
После тук и там загърмяха бесни чалги. Купонът продължи до посреднощ…
Довечера ще участва някаква открадната Неда от Сръбско, в неделя Пиф, може и Еркюл…
Заранта минах през пАнаиръ.
И – тишина…
Рядко се мярка човек, забързан към трудовия си пост, както пишеха едно време по вестницител. Днес не само тия вестници ги няма… Малцина работят редовно нейде. А останалите защо да рипат рано заран? Даже ранни пилета няма. В магазините карат бройлери веднъж седмично, по обяд…
Цигани, обаче – бол. Едно време градът беше към 20 000. От тях към хиляда цигани. Работещи, с деца, ходещи на училище, опитващи се да сп ...