Подаръкът
Телефонът иззвъня. Беше секретарката от фоайето.
- Господин Сербезов, търси Ви господин Филипов. Нямате уговорена среща, но той твърди, че знаете за какво става въпрос и е сигурен, че ще го приемете.
Гримаса на досада изкриви лицето на шефа й:
- Покани го! Или... не! Кажи му, че слизам! Или не... почакай! Кажи му, че съм в среща! Да изчака десетина минути! Покани копелето да седне долу, направи му кафе, ако искаш му се изплюй вътре, но бъди любезна! Аз ще сляза след малко.
Милан Сербезов тръшна телефонната слушалка с яд. Загледа се през прозореца. Отсреща в парка студеният декемврийски вятър разнасяше непометените сухи листа по алеите. След няколко седмици започваха празниците. И ето, че на онзи мръсник пак му бяха дотрябвали пари. Филипов беше данъчен инспектор. Преди около година беше надушил нередности във фирмата. Разпореди пълна данъчна проверка и с упоритостта на булдог изрови отдавна забравени нарушения. Резултатът се очертаваше трагичен. Невнесен ДДС по отдавна продад ...