Днес остана да работи пред компютъра. По едно време чу тихичко отваряне на вратата и след малко едно коте се покатери по нейните крака. Едновременно с това някой запъхтян придърпа стол зад нея и две познати ръчички закриха очите й. Младата жена се усмихна и зачака. След няколко секунди чу скъпо за нея гласче:
- Ама ти защо не питаш кой е? Можеш ли да познаеш?
- Чакай да си помисля. Татко ти?
- Уф, колко си недосетлива. Опитай отново!
- Моето слънчице?
- Позна. - заля се със смях детето и се настани на коленете й.
Котето недоволно се покатери отново. Момиченцето го прегърна и то доволно замаха с опашка.
- Какво правиш, мамо?
- Опитвам се да напиша нещо.
- Някоя приказка ли?
- За едно малко момиченце.
- Като мен ли? ...