Подплаших го
Като малка самотна пеперуда,
подгонена от вятъра,
той се вкопчи в миналото си.
Очите му трескаво заиграха,
сърцето му щеше да се пръсне.
Повика на помощ слънчевите лъчи,
хвана се за тях
и избяга.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Oct 16, 2008, 6:35 AM
Comments
Comments
-
есен е... Как, как да хвана последните слънчеви лъчи, искам... Назад няма нищо друго освен стени и болка. Харесва ми произведението ти, истинско е.
Editor's choice
С нами Бог 🇧🇬
Ivita_Mirianova
„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...
Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬
Katriona
Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...
Хрумна й на шапката 🇧🇬
Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...
Очите на Елиф 🇧🇬
azura_luna
Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...
50 лева на час 🇧🇬
Heel
Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...
Трите прошки 🇧🇬
esenna
– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...
