Като малка самотна пеперуда,
подгонена от вятъра,
той се вкопчи в миналото си.
Очите му трескаво заиграха,
сърцето му щеше да се пръсне.
Повика на помощ слънчевите лъчи,
хвана се за тях
и избяга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
Мильо
Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...
Plevel
Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...
marco777
Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...
perperikon
Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...
БогданаКалъчева
Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...
Ivita_Mirianova
„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
