Подвигът на Александър
На днешната дата - 8-ми август, в един ослепително лазурен ден, след седеммесечна обсада, най-великият пълководец на всички времена - Александър Велики /най-сигурното доказателство за съществуването на македонска нация/, превзема най-големия финикийски град - град Тир /находящ се на територията на днешен Ливан/, устоял цели 11 години на Навухудосор II. За успеха на обсадата допринасят и изобретените от Александър водолазни звънци. Интересен и знаменателен факт е, че за Тир се сбъднали библейските пророчества на Езекиил /среща се и като Йезекиил/ и той най-накрая остава само като място за разпъване на рибарските мрежи!
Никога не съм крил пристастието си към Александър Велики - за мен богочовек! Посвещавам му стиха си:
Надеждата на Александър
Той беше най-великият от смъртните -
дете на проститутка и владетел.
От храма в Делфи пътят му се свърна
и стигна люлката на боговете...
Пред похода раздаде щедро всичко
на ближни и на просещите парии.
Надеждата си отдели едничка
до името победно - Александър.
Когато мина Хелеспонт да завладява
земи от никой още непревзети,
огромно светеше над плещите небето,
очакващо частицата си слава.
И падаха пред него градовете
след жестовете на невидима весталка.
Но крепостите, току-що завзети,
оставяха надеждата по-малка.
Мечтата му за Ганг с води свещени,
величествен и бавно преминаващ,
стопи се в сънищата предпоследни.
Ознаменува малкото оставащо.
Светът бе легнал ниско и покорно,
в шагренов плащ от бившата надежда.
Смалено над плещите му - самотно,
небето светеше, но без да го поглежда.
Завърна се завинаги в дворци,
отгдето бе достигнал тъй високо.
Сред верните, изпитани съратници,
умря в легло, забравен от живота.
https://www.youtube.com/watch?v=UFQWMr0Gc64&list=RDUFQWMr0Gc64&start_radio=1
© Младен Мисана All rights reserved.
