The work is not suitable for people under 18 years of age.
Добре, че преди време бяхме циментирали пред голямата врата нещо като площадка, от мързел за да не тесам редовно тревата пред нея. Отключих, заключих, работи. Смазах пантите и бравата на малкото крило на вратата и оставих малко открехната.
Селски двор, все има работа. Пооправих маркучите на капковото напояване, помпата замърка.
Оправих вадите на лозето, от другата помпа насочих водата по редовете . докато почивах оправих ямките на дърветата.
Тялото ми лъщеше потно и солено, късите ми панталони бяха впити по мен от избила пот, краката в цървулите жвакаха в кал. Като ме видеше в такъв вид, преди мама все се смееше '' Какви сте ми инженери с баща си, само сте за едни дълги текезенски редове с царевица.''
- Еха, браво бе - сепна ме гласът на Калина - Наблюдавам те от 10-15 минути, ти си като Катерпилар бе,... даже водата ти излезнала.
Погледнах я. Забрадена, широка бяла риза, 3/4 панталони, чорапки и гумени галоши. Държеше кошница, вътре няколко кутии, краставици, домати, стъклено шише.
- Ох, извинявай, че така те посрещам - театрално посочих одеждите си
- А как - смееше се тя - Цилиндър, фрак, папионка, ли. Аз подраних, направих баница, кюфтета, сирене, има и за салата, а татко даде от неговата ракия.
- Само да заключа вратата - смотулевих
- О, вече го направих, който влезнал, влезнал. Ще ми покажеш ли само къде е кухнята, докато се оправиш, аз ще съм спретнала нещо за ядене от кошницата, вън или вътре да слагам масата
Тъкмо навреме . Калина шляпаше с боси крака по чергата, слагаше приборите, чашки.
Въздъхнах. От кога не бях обгрижван така, все забързани за някъде, нямаше време за нищо, като в работнически стол, ядеш и бягаш на работа.
Подредено като в ресторант, предвидливо бе донесла и салфетки, иначе с длан прибърша устата си и готово.
- Калина, каква изненада - възкликнах - Нямаше нужда,...не си ли уморена.
Не се сдържах, хванах я за раменете, придърпах я нежно и целунах. Стори ми се малко неуверена целувка, придърпах я още, впих устни в нейните. Инстинктът преработи, езикът ми се мушна между тях, отдръпна се за да освободи място за нейния. Усещахме мърдащите си езичета, ръцете й вече ме предърпваха по-силно. Останахме без дъх.
- Всъщност идеята ми беше друга - промълва тя поемайки си дъх - Но и това ми харесва...
Копченцата на широката й бяла риза се разкопчаваха едно след друго. Оголи се едра напращяла гръд, ризата се свлече безпомощно. Повдигнах ръце като за '' предавам се'' и тя измуши тениската ми
Ръцете й търсеха ципа и копчето на бермудите ми. Няма ги, бяха модерни бермуди с шнур като кадънски гащи. Дръпна шнурчето и бермудите увиснаха като на закачалка. Смело ги освободи, свлякоха се в краката. Ръката ми се завря под ластика на панталоните й. И тук икономия на цип и копче, но лесно и удобно.
Палецът ми описа кръгче около пъпчето й, погъделичках го вътре. От нас ни вопъл , ни стон, целувахме се ненаситно, поемахме си дъх и се гмуркахме в целувка.
Поразмърда бедра да помогнат срещу панталона и бикините й. Свлякоха се и те в краката.Повдигнах я да излезе от тях, направих крачка да излезна от моите.
Свободни сме. Ръцете ни трескаво търсеха, галеха напористо. Бяхме готови един за друг.
Миндерчето, тясно е,... чергата, твърдо ще е,... масата, ще разбутаме подредбата.
Защо новият двоен матрак не е тук. Подхванах я за таза и повдигнах, краката й се кръстосаха на кръста ми, гърдите й бяха пред пред устните ми. Зацелувах едното лръгче, другото... Ръцете й пулсираха на врата ми, пръстчетата нежно се впиваха и галеха.
Ханша й подканващо се движеше. Усещаме си ги как нежно се намериха, постояваха за миг кротки за да не се изплашат и разбягат. Не им се отдаде.
Пристъпвах бавничко, вплетени, към заветния двоен матрак. Хладината на завивката ни приюти.
Преди сюблимния момент, успях само да промърморя.
- Не те попитах...
- Няма нужда, щях да ти кажа...
Възглас на удоволствие се разнесе из спалнята. Гърдите й замряха, тазът също... Погалих го подканващо, размърда се, улавяше тласъците , които изпусках в нея. Замряхме така...
Ударите на сърцата ни се поуспокоиха, но бяхме все така приплетени.
- Ех, Петьо, Петьо, а това можеше да го направим преди много години, дали тогава се обичахме истински и не го направихме заради самата детска обич- шепнеше замечтано Калина.
Навън се беше заздрачило, но не се бързахме, лежахме и се галехме в захлас.
- Може би трябва да отскоча до вкъщи, казах че се връщам след малко, а се застоях. Като се върна ще се изкъпем, сега да стоят в мен
Тропна се на входната врата. Бях в полудрямка, в безтегловност.
- Петьо, върнах се - радушно съобщи тя - Обещахме си баня, нали
Наслаждавахме се взаимно на хладката вода, на допира на палавите си пръстчета, които нежно докосваха телата ни. Помагахме си взаимно с хавлиите, попивахме с устни останали капчици вода.
Чевръсто вадеше от донесената торбичка бикини, бледо синя риза, къси панталонки., закопча 2-3 копченца отдолу, загадъчно се показваха част от гърдите й.
Дали баницата и кюфтетата бяха хубави, но ядяхме като изгладнели, дали след любов обикновено е така, заменя се един глад с друг., утоляване на една жажда и глад, а оставаше място за други.
- Калина, като деца ни беше срам и страх да седнеш в мен, а сега би ли го направила.
- Да Петьо, а няма ли да ти тежа.
Настани се удобно в скута ми, пийвахме домашно бяло вино и се наслаждавахме на себе си.
- Знаеш ли - започна тя вяло - Колкото и странно да звучи, аз съм нямала извънбрачни връзки, като робот, семейство, работа, семейство. Не съм се изкушавала даже и от хвалби на колежки, как имали един постоянен и един резервен любовник, плюс мъжа си. А това обич ли е,... за мен не е. С мъжа ми всичко беше нормално, захласна се по някаква инженерка, стара мома, която давала разрешителни за строеж на вили. Искаше да надстрои и разшири семейната им вила в '' Козлука''.
Хлътна по нея, но му казах'' Внимавай, не я знаеш тази, каква е, къде ляга, къде става, имаш семейство, ще пламне някаква болест и ще станем за смях пред хората''. Отказа ли се от нея, преместиха ли я, незнам. После втора, трета,... и вместо да треперя всеки месец си сложих спирала, по-добрият вариант, иначе да се тровя с хапчета ли... Стана няколко години, аз знам от две, редовно се среща с някаква жена и ходят на вилата из лозята. Наистина може да изглежда по-наперена, по-симпатична, но зашо ли пък се е хванала с него. Ето това предателство ми тежи най-много. Добре, че децата излезнаха добри деца, завършват, ще си търсят работа, и като всички деца искат да идат да учат или работят из чужбина,... да вървят, не ги спирам.Кажи нещо за децата си, мечти, стремежи...
- Даа, мечти, стремежи, като всички млади хора. Искат магистърски степени в Англия или Германия, и на двете места предимствата на едното са недостатъци на другото, но те да избират
- Така ли, и моите завършват бакалавър, ти или децата ти имате ли някакви проспекти за програми на обучение, такси, би ли ми помогнал, да ги насърча един вид.
- Разбира се, това е най-малкото което мога да направя за теб
Тя се засмя и ме пощипна по бузките.
- А ти не казваш нищо за жена си, е не съм те и питала де
- Жена - усмихнах се, без малко да се изпусна '' Жена, като всички жени, все нещо не им стига ''- Ами животът може би е единтичен за всички, и тя не се погажда с мама, родителите й недоволни, че се е омъжила за мен, а искали най-доброо за нея. Беше ми криво, като гледам как хората се обичат истински, как семейсвата са задружни, а не уж заедно, а гледащи в различни посоки...
Иначе има неограничена свобода, така компенсирам недоволството на родителите й. Не обича работата по полето, по лозето, не е стъпвала в Селцето от хиляди години. Не съм се замислял дали има любовници, тя си е малко отнесена от преди. Ама да е влюбена,... не знам, не мога да твърдя.
- Хайде стига сме говорили, приемаме ги такива, каквито са си - философски заключи Калина
Глътките студено бяло домашно вино ни подействаха освежаващо.
Тя се поразмърда в скута ми, прокара езиче между устните. Шепнеше нещо в ухото ми, нежно със зъбки го прихапваше. Ръката й беше в боксерките ми, машинално се повдигнах, тя го използва и ги изхлузи от тялото ми. Повдигна бедрата си и бикините й ги последваха.
Гледахме се като обезумяли, нямаше време за матрака.
Подскачахме като задницата на галопираща кобила...
- Петьо,...Петьо, Петьо - повтаряше в екстаз - Едва ли ще можем да наваксаме изгубеното
- Но можем да се постараем - шепнех и аз
следва...........
© Petar stoyanov All rights reserved.