Покръстването на българите
Покръстването на българите
В лето 865, след дълги консултации и лавиране между Унията и Църковния престол в Константинопол, цар БорисІ излезе пред народа си и даде волеизявление на дълбоко обмисленото си решение.
- Категорично, всецяло и общодържавно, всеки населяващ постоянните граници на българското царство, ще бъде принуден да приеме новата, обща за всички, религия в Христа. В Спасителя! Да бъде!
Всички досегашни малки и големи богове и вярвания на всички племенни групи, без изключение, обединени под българския меч, ще бъдат низвергнати и отдадени на забвение. Безкомпромисно! Всички! – и вдигайки ръка към небето, българският цар допълнил – Казах!
Всеки не-подчинил се, пред могъществото, всеобхватността и все-присъствието на Спасителя – ще бъде посечен!
Всеки приел радушно в сърцето си Единия Господ, ще бъде обладан и изпълнен от безкрайната му любов, доброта, все-милост и благодат.
Казах!
Борис добре знаеше за този процес, започнал по българските земи още от преди няколко века. Още със заварените по тези места траки и продължил с последвалите го заселвания на значителни маси от славяни, българи и от съпътстващите ги по-малки различни племенни групи и народности, установили се по тези земи.
Неговите разузнавачи, разпратени на юг и на запад, му бяха донесли, че тази нова завладяваща всичко по пътя си религия, би могла да стане основа за развитието и обединението на бъдещата, обща, българска народност, държава и култура.
Приемането на християнството щеше да доведе до премахването на различията между езичниците и немалкото християни в пределите на неговата България.
Премъдрият и решителен Борис, дори и за миг не бе забравял, че третирането на България като варварска държава, ограничава възможностите и в областта на международните отношения, дори във времена на мир.
Източната църква, за разлика от западната, допускаше и другите езици освен официалния общо-ромейски, при приемането на което, щеше далновидно да подсигури запазването завинаги на българската народност и самобитност. А това предопредели и окончателният му избор.
Българската църква щеше да следва обредния, канонически и административно-устройствен модел на византийската църква, назначаването на различните църковни чиновници и съответното титулуване. Но щеше да си остане българска – а не византийска.
Голямата му мъка за сега си оставаше това, че все още не успяваше да постигне отдавна мечтаното му желание, българският език да бъде признат като четвърти основен световен език. На който да се провеждат църковните служби, след латинския, гръцкия и еврейския.
Но вътре в себе си живееше с дълбоката убеденост, че това рано или късно ще се случи.
Дълбоко в себе си бе решен, че новата писменост, изрисувана от Кирила и Методия и разпространявана от техните ученици, трябваше да завладее целия славянски свят и да стане обща за народите на север - както и гръцкият бе задължителен и официален за цялата Византийска империя. Езикът обединяваше и сплотяваше стотиците народности, които я населяваха. Успехът на това начинание щеше да му осигури тотално влияние над всичките му едино-коренни земи.
От няколко години велможите му обикаляха, разясняваха и се опитваха да наложат волята на царя, убедени в съображенията и необходимостта на върховната власт.
Но новото учение се оказваше недостъпно за разбиранията на масите обикновено население – което усвояваше формата и външността на Христовото вероизповедание, но не и същността му – което означаваше категорично, че дълбоко в душата си този народ щеше да си остане завинаги езичник.
Скоро царят научил за несъгласието но отделни големи групи от хора и още по-важното, за подготвяния бунт и желанието на част от върховно привилегированите, за възвръщане на старите богове Перун и Тангра. Действие в което участвал и собствения му син, в едно с една сериозна част от великите болярство.
Тогава бащата, с мъка решил – да бъде безжалостен.
С твърда ръка, един път завинаги, въпросът за религиозното и културното обединение на народа му, трябвало да бъде разрешен. След едно поколение, вълненията и ексцесиите щяха да бъдат обвеяни със забрава, а целият народ щеше да бъде еднакво мислещ и еднакво вярващ и целокупен.
И вместо да превърне мечът си в кръст – превърнал кръстът си в меч.
Свикал болярството на пир.
По-късно, преди да ги изпрати пред портите, наредил недоволните да излязат крачка напред и заповядал да бъдат посечени. Заедно с тях и родовете им до трето коляно били съсипани и разселени по чужди земи.
Родният му син, заради това , че се изправил срещу бащината си воля, получил подобаващо наказание – с избодени очи, да преживее остатъка от дните си в тъмница.
Народът изтръпнал от ужас, мърморейки под сурдинка, усещал, че е загубил най-ценното в себе си – безусловното упование във всякакъв Бог.
Скоро цар Борис І събрал отново народа си и от високото си място, тържествено обявил на всеослушание:
- Днес пристигнаха пратениците, проводени в Рим.
С радостно вълнение искам да ви съобщя, че въпреки нежеланието на Константинополският патриарх, нашата азбука е приета и благословена от римският папа Адриан ІІІ. Това свещенодействие е извършено в голямата катедрала на Санта Мария Маджоре. Тъй дълго жадуваният успех, най-после е достигнат. Това означава, че от ден днешен нататък, за нуждите на богослужението ни, ще се използва само нашата, родна, славянска писменост и нашия, черковно-славянски език.
Царят вдигнал ръце към небето.
Народът заглушил последните му думи с възгласите си, предизвикани от радост, задоволство и вълнение.
Наблюдавал как народът му ликува, царят не успявал да се отърси от вътрешните си съмнения, като тайничко дълбоко в душата си се опасявал, че няма никога да успее да разбере – какво точно владее и какво има вътре в душата на този разнолик народ.
От цикъла "Жалони на българщината"
© Цветан Войнов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Бих отговорила на въпроса на моята колежка Стефи - "Само бих искала да попитам за това, което казваш, че в бунта на боилите участва сина на Борис. Имаш ли отнякъде тази информация или... , че аз не съм чувала, а ми е интересно. "
Да, сина на Борис І наистина има вероятност да е участвал в бунта на боилите. Този син вероятно е или Владимир (Расате) или вторият син на БорисІ за когото нямаме сведения освен в именника. За първия знаем, че е роден още преди покръстването, и имаме сведения че е участвал във война срещу сърбите. Смята се че е възпитан в езическите ценности. След възкачването на престола, той се опитва да върне езическите ценности. Това ни навежда на мисълта, че щом е имал в против християнството, и след като се възкачва се опитва да го елиминира, то сигорно при покръстването е имал участие в бунта, НО, ако е така защо няма сведения. За втория син не знаем нищо. Може да предположим че е починал, или бил убит, но нямаме сведения. Вероятно той може да е взел някакво участие, и да е бил убит заедно с боилите. От днешна гледна точка, това не е изобщо нормално - баща да убие сина си заради прекрачване на вярата, но за това време имаме и сведения. За причер - Владимир бива услепен, след като се опитва да върне езичеството. Но от литературна гледна точна - много добра работа! -
Е,
за това в някой от следващите постинги.
Тъкмо ще имаш повод да коментираш.
П! -
Да, разбира се, че съм съгласна, че от литературна гледна точка подобни факти само биха отежнили произведението. Радвам се обаче , че успяхме да обменим мнение и информация, защото винаги е удоволствие да се разговаря с интелигентни хора.
Само бих искала да попитам за това, което казваш, че в бунта на боилите участва сина на Борис. Имаш ли отнякъде тази информация или... , че аз не съм чувала, а ми е интересно. -
Стефани, дотук съм напълно съгласен с доводите ти. и
"Въпросът с тази година е доста спорен и определено не може да се каже с точност коя е."
От различни податки можем да съдим, че Рим и Константинопол не са ни долюбвали особено и всеки се е стараел да ни ползва за собствените си цели, каквото и да значи това (както се случва и до днес,факт); че глаголицата не е написана (сътворена) от братята, а е много по-стара, тракийска - към която са прибавили само няколко знака, заради фонетиката на посочените тогавашни народи и т.н. и т. н.
Все пак това са само жалони и едно навлизане в дълбочина само би утежнило прочита, мисля, че ще се съгласиш с това..., подаването на порции би било по-лесно смилаемо - това е мое мнение и не задължава...
Очаквам следващото ти мнение и дори загатването на други жалони на българщината.
Приеми моите перманентни почитания!
Поздрави! -
Еми добре. Да започнем от годината на покръстването. Въпросът около нея е изключително спорен и има няколко хипотези.Първата е на пр.Васил Златарски, който приема, че датата на покръстването е 14септ. 865г.( Кръстовден). Той използва 2 източника, за да обясни тезата си- Балшенския надпис и преписка на Тудор Доксов към българския превод на "Слова на св. Атанасий Александрийски срещу араисите" Тъй като Балшенският надпис е повреден, Златарски сам допълва липсващите думи. Световната година на покръстването е 6374. След привеждането и към нашето летоброене се получава 865г. Това твърдение, обаче е опровергано от Михаил Ласкарис, който твърди, че Златарски не би могъл да бъде сигурен, че е попълнил надписа с точните думи. Според Ваян годината е 863-864г. Неговото твърдение също е несъстоятелно, защото използва само частта от текста, която му е нужна. Тази теза и подкрепена от Петър Петров, който смята, че покръстването е станало пролетта на 864г. Обосновава се и с твърдението на Симеон Магистър, че покръстването се е състояло година след войната с емира Омар-3септ. 863, както и с данните на Алберих и данните на " Летописчик въкратце", че покръстването е станало 6376(Световна година), както и " Приложение славянскив книг"-30години по-късно. Има и хипотеза на Моско Москов за 866, но тя е неприемлива. Въпросът с тази година е доста спорен и определено не може да се каже с точност коя е.
Когато споменаваш за връщането на българските пратеници от Рим казваш:" нашата азбука е приета и благословена" В Рим папата освещава славянските книги и признава славянската азбука, но това не е жест към българите, защото слав. азбука е създадена за моравсите славяни( по молба на княз Ростислав), а не за балканските, както някой наши историци се опитват да твърдят.Това приемане от страна римския папа в основата си е породено от чисто политически интереси, поради започналото арабско нападение. Тези отношения са били изцяло свързани с Рим и Константинопол, а не с бълг. владетел.И мисля, че църквата няма начин да остане българска след като е в списъците на константинополската патриаршия и няма архиепископ, което я прави силно зависима от византийския архиепископ, който проповядва християнската религия в България.(Българската църква получава своята автокефалност едва през 879-880 на Фотиевия събор)
Много съжалявам ако съм ви досадила, но се радвам, че отворихте темата. Обичам историята и се интересувам от нея. Радвам се, че има и хора като вас, които обичат споровете(надявам се)и ще се радвам ако продължим с историческите дискусии. -
summer (Стефани ), посочи ги, пък после заедно ще го поизчистим.
-
Забавно е! Хареса ми, но грешките допуснати от историческа гледна точка са доста!!!
-
Благодаря, Инче!
За мен е удоволствие винаги, когато си тук.
Поздрави! -
Винаги е полезно да прочета твоите произведения. Имаш типично "мъжки стил" на писане. Хареса ми!
Позрав! -
Р. и аз благодаря!
-
Благодаря!
-
Ех, Веси, и аз се уча, всеки ден по малко, по малко... "Човек се учи докато е жив".
Поздрави и усмивки за теб! -
Признавам си, че прочитайки името на този "Жалон" си помислих, че тук зная всичко и само ще се насладя на разказа на Цветан Войнов. Отново ме изненада, уважаеми, за което ти благодаря.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрави!