Dec 17, 2016, 4:05 PM

Полет от Париж "За конкурса"

1.6K 1 6
3 min reading

— Кога ще се върнеш?

— Предполагам, че утре към осем вечерта ще съм у нас.

— Как си? Нещо интересно днес?

— Нищо особено: същите хора, същите презентации. Иначе съм добре, леко ме наболява гърлото, но не е болка за умиране.

— Тате, тате, татеееее!

— Кажи, малката!

— Купи ли ми вече подарък?

— Взел съм нещичко, но е тайна.

— Обичам тайните, обичам ги!

— А аз обичам теб Елиза! Дай пак мама на телефона.

— Трябва да слагам масата Дейв, утре пак ще се чуем.

— Мхм, разбирам… липсвате ми!

* * *

 

— Ало.

— Мария, как си скъпа?

— Добре, тъкмо тръгвам от работа, ще пазарувам, ще взема Елиза от градината и се прибираме да те чакаме. Какво ти се хапва?

— Каквото и да е само моля те ми спести кълновете във вечерята.

— Ха-ха-ха, много смешно.

— Е, не се сърди де! Даже сега като размисля сам ще си сложа.

— Добре, да не забравиш!

— Скоро ще разбереш, след два часа излитаме.

— Обичам те, Дейв! Чакаме те!

— До скоро виждане скъпа.

* * *

 

— Мария, миличка звъня ти от сто часа. Добре ли си? Гледа ли новините? В къщи ли си?

— Да, майко. Всичко е наред! Чух извънредните новини още докато шофирах към нас.

— Може да са объркали нещо, нали разбираш, понякога стават такива работи. Ти звъня ли? Провери ли?

— Всичко е наред, мамо, не ме ли чу, всичко е наред! Дейв ще се прибере навреме за вечеря!

— Нека дойда у вас! В такъв момент не трябва да си сама!

— Мамо, за последно — всичко е наред! Започвам да готвя, нямам време за повече приказки. Утре ще се чуем.

* * *

 

— Татеее, виж ми новата раница! Толкова е хубава, мама ми я купи тази вечер от магазина и представяш ли си цялата беше пълна с шоколад. Шоколад, тате! Всякакъв! И ако знаеш само днес как Джош се изплези на госпожата, ама и тя как го наказа само! А, за малко да забравя, къде ми е подаръкът? Къде ми е подаръкът? А?

— Елиза, дай ми първо една прегръдка и целувчица.

— О, бодеш тате, защо не си се обръснал? Е добре, само една малка целувчица.

— Дейв, Елиза, хайде идвайте, вечерята е сервирана.

— Мария, колко си се постарала само. Този пакет с кълнове на масата за мен ли е?

— За теб — да, ти обеща сам да си сипеш, защо не започнеш със зелената салата.

— Човек трябва да внимава какво обещава нали?

— Определено! А моят подарък къде е?

— Ето, заповядай, любимата ти козметика в травел сет.

— Благодаря, Дейв, а нямаше ли от онези традиционни сувенири на летището в Париж? Знаеш, че ми харесва да редя магнитчета по хладилника?

— Имаше, но честно казано, защо да ти купувам нещо толкова скучно, като мога да ти подаря екскурзия до там.

— Наистина ли? Кога? Скоро?

— Скоро, скъпа, скоро!

— А направи ли си снимки, искам да ги видя Айфеловата кула!

— Не, разходихме се, но не съм снимал, нещо ми се развали камерата.

— Наистина? Колко разочароващо! А чу ли новините?

— Не, какви новини? Аз от летището — право в таксито и у дома.

— Аха, някаква самолетна катастрофа, няма оцелели! За миг изтръпнах, но явно става въпрос за полет на друга компания. Както и да е! Сипи си още кълнове, сама съм си комбинирала!

* * *

 

— Мамо, защо тате си легна толкова рано?

— Уморен е от полета мила?

— Ама, обеща да ми прочете книжка, а легна и веднага заспа.

— Остави го… нека си почине добре.

* * *

 

— Мария, звъняла си дъще?

— Да, майко, исках да ти кажа, че съм резервирала полет до Париж за нас трите. Летим утре в десет сутринта.

— Нас трите?

— Да, ти, аз и Елиза.

— А Дейвид?

— Дейвид, ами той… не се чувства много добре, не знам дали скоро ще му мине. После ще ти обяснявам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антония Банкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...