ПОЛЕТЪТ НА ОРЕЛА
/или ЗА СЕДЕМТЕ СМЪРТНИ ГРЯХА/
Овцете пладнуваха под старата липа, другарите му похъркваха край жаравата, а той довършвашe печеното агне. Три часа горя огън в дупката и три часа върху плочата. Като го извадиха от кожата и го тръснаха в тавата, се разкапа. Казват му агне по хайдушки. Преди това си пийнаха порядъчно ракия и мастика със салата от марули, краставици, домати и репички. Касата бира в коритото, под чучура, първо радваше окото, после прокарваше крехките мръвки.
— Може да съм прост овчар, но ям като цар! Мога да ям още и да изпия още една каса — хлъцна овчарят, хвърли през гръб огризания кокал, облиза си пръстите и надигна шише с бира.
Свали шишето, но погледът му остана в небето. Там един орел, издиган от топло въздушно течение, бавно се въртеше във възходяща спирала.
Овчарят сбърчи вежди, малко тромаво застана на колене, поразрови тревата, събра два-три кокала, изправи се и ядно започна да ги мята нагоре:
— На́ ти! На́ ти! Това ли искаш, мършо? Кокалче от тра ...