Помогни ми
Не мога да спра да мисля за едно и също… за теб! Помощ, не мога да продължавам така… искам да продължавам да мисля за теб, но не с тъга! Но за да стане тази мечта реалност, ти трябва да ми помогнеш, моля те! Без теб не мога да се справя, разбери! Полудявам при мисълта, че това няма да се случи никога! Опитвам се да ги прогоня тези мисли, но щом затворя очи и спра да мисля, заспивам и ти си отново там, появяваш се в съня ми, така спокоен и красив. Там всичко е прекрасно с теб, една магия, като в приказка, но всяка приказка си има край, край, който ненавиждам! Събуждам се и се намирам отново в жестоката реалност, в която ти си щастлив без да ме познаваш, за теб всичко е наред, както винаги, или поне така изглеждаш, винаги спокоен, без грижи, без да подозираш, че някъде там, един човек на няколко метра от теб…те обича и не спира да мисли за теб! Искам само да знаеш, че ми липсваш много! Това спира сърцето ми всеки път. Не мога да избягам… Не мога да намеря думи да опиша… Искам само едно, Аз До Теб, Ти До Мен!
© Ангелина Чобанова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Не говоря на господ. Говоря на момче. Просто е възклицание, което мисля да изтрия, понеже явно се разбира погрешно
. Но признавам, че и аз не съм се оточнила на кого приказвам.. -
Просто казах, каквото мислех. Отначало и аз се зачудих на кога всъщност се говори..
-
darria, благодаря ти, че ме ограмоти.
-
Аз мисля, че не. Просто възклицание, което повечето хора използват доста често.
Доста неосъзнато е обаче това действие. -
Чакай малко, ти на Господ ли го казваш това?
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
