Думите на Инес ми заседнаха в гърлото. Не можех да
преглътна, нито да кажа дума. Толкова истински… Това малко дяволче
можеше да ми разтупти сърцето. Като кажеше нещо такова, се
смайвах. Господи, какъв късмет имах с нея!
Утрото настъпи и не можех да отлагам повече. Оставих Инес
при Алда – нашата съседка да я наглежда през деня. Щяха да играят с
Рафаел, докато ме няма за няколко часа. Намигнах и весело.
Трябваше да изглежда, че е стандартно изследване.
И после подкарах колата за клиниката на Тихуана. Пуснах на
радиото нещо да звучи, но май не чувах нищо. Трафикът беше в
разгара си. Утрото все още беше свежо и хладно. Подухваше лек
ветрец. Живи и здрави хора – всички бързаха за работа и по задачи. ...