Слънцето се бе облегнало върху
далечната планина и галеше с топлите си пръсти високите борове, които сякаш потръпваха от удоволствие. Нито един облак не се виждаше по ясното синьо небе,а въздухът се бе нагорещил като забравено в огъня желязо. Не бе валял дъжд от седмици и земята се беше сбръчкала като уморената от живота старица, която седеше на малкото столче в двора на къщата си.
Баба Радка избърса с крайчето на забрадката малките капчици, които се спускаха по челото и' и отново се наведе над доматите. Стръковете се държаха здраво за колчетата, които им беше сложила и вече се появяваха първите малки доматки, които като зеленооки дечица надничаха измежду листата.
Старата жена с мъка се изправи и премести столчето до следващия стрък, който трябваше да почисти от плавелите. Това столче се оказа най-ценният и помощник. Благодарение на него успя да прекопае малко земя и да отгледа зеленчуците. Местеше го от стрък на стрък, а когато и това я умореше побиваше колене в земята и работеше така ...