Напоследък все Интернет - истории се разказват, накъдето и да се завъртиш все чуваш: Запознахме се в нет-а, от Нет-а се познаваме, Нет-а ни събра, Нет-а ни раздели... такива ми ти. Да се чудиш да плачеш, да се смееш ли? Няма лошо. Нет-ът си е начин на общуване, но... за това „но" друг път ще разказвам. Сега...
Когато влизам в нов форум, първо чета, проучвам начина на разговор, наблюдавам ник-овете, отделните групички, „черните овце", иначе казано не влитам като мушица в око, а бавно и внимателно опипвам почвата, после започвам да се включвам, но отново порцеланово, без напор, без рогачески маниери. Хем да ме забележат, хем да не предизвикам ревност, защото си я има! Пустата му форумна ревност и пустата му горделивост! Та... бавно и полекичка за има-няма три месеца станах част от новия форум и вече се чувствах доволно комфортно, тъй като плътните форумни редици плавно се бяха поразместили, за да ме приемат като част от тях. Тогава се появи той. Елегантен ник, леко предизвикателен аватар ...