Аз умрях на операционната маса от тромбоза на коронарната артерия или по-просто сърдечен инфаркт. Издигнах се във въздуха над тялото си и наблюдавах с любопитство как реанимационния екип се опитва, да ме върне обратно към света на живите. Лекарят констатира смъртта в 23.11 часа, покриха ме с бял чаршаф и ме откараха в моргата да чакам роднините си. Въпреки уверенията на Световната здравна организация, че само 5-6% от населението умира от тази болест, аз се оказах на четирдесет и пет години един от статистиката.
След като нямаше вече какво да се гледа, просто помахах с ръце и полетях. Беше нещо средно между летеж и плуване. Тялото остана в моргата, а душата се отдалечаваше все по-нагоре и по-нагоре. Докато стигнах до едно ново и непознато място. Дали това не е Рая?
Не се страхувах, а бях безкрайно учуден. Всичко, което видях се оказа различно и необичайно. Най-напред ме възхити небето. То имаше багрите на дъгата, но не в седем,, а в дванадесет цвята: пурпурен, тъмночервен, червен, розов ...