Силни чувства изпитваше царят сега. През ума му минаваха ред произшествия и велики преврати, ознаменували предидущите царствувания и неговото през XX век, а неговий поглед сякаш се впиваше в бъдещето, като да иска да види тайните, които то криеше в дълбокий си мрак...
Иван Вазов, „Последният ден на XX век“
Тая уличка няма да я намериш на нито една карта отбелязана, в нито един пътепис или справочник описана, не ще чуеш за нея от телевизора, нито пък някой умен джипиес ще те доведе до нея. Няма гара или летище на света, в които някой от любезните и начетени служители да знаят за присъствието ѝ, а таксиметровият шофьор в който и да е град само ще подигне рамене и ще каже, че явно не си чул добре адреса и ще ти предложи нещо близко, ама не съвсем. И пак няма да се озовеш там, а на друго място, дето дори и не си го искал.
И как, ще попиташ, любезни читателю, се стига до това място и кое е то, че е така добре скътано, че никой дори и не подозира за съществуването му?
Работата е там, че тая ...