Последният разказ

Dec 22, 2007, 12:10 PM

Prose » Narratives

1040 0 1

1 мин reading

И аз отправих вик към небесата - Защо? Господи, защо?? Защо светът стана толкоз
тъмен, че не виждам дори пред себе си? Защо любовта стана омраза, защо
светлината се превърна в тъмнина, защо светът плаче и навсякъде има тъга? Паднах
на колене и усетих как кръвта шурти от мен и се лее по тревата. Ръцете ми станаха
безмощни, паднаха на коленете ми. Загледах се и видях как до кръвта, течаща от
мен, има една сълза. Чиста и нежна. Сълза, изплакана от твоята душа. Затворих очи
и пред мен всичко се завъртя. Превърна се в пепел и отново феникса полетя. Деня, в
който се влюбих в теб, дългите ни разговори, в които те опознавах, сладките
мигове, в които ти се наслаждавах. И станаха образите на пясък пустинен, духна
вятъра и ги отвя. Останах сам в своята тъма. Прониза ме нещо в сърцето, усетих
колко остро е то. Не отворих очи, но разбрах, че е на съдбата длето. Опита се тя
да разбие, привидно каменното ми сърце, но то още бие и обича едно лице. Огън
се разбушува около мен, и запари по лицето и краката ми. Облиза очите ми и
станах сляп. Изчезна и надеждата да те видя отново, превърна се погледа в олово,
а сълзите на камък удариха и сякаш те метал завариха. Звънна всичко в последен
стон. Превърна се в тиха мъгла и усетих как всичко замлъкна. Ти беше пред мен.
Отново. Зарадвах се и понечих да стана, но тялото ми бездиханно падна пред теб,
животът си отиде, отиде си един човек...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

azura_luna (Петя Стефанова)

2007-12-22T13:51:58+02:00

Тъжно,но докосващо!