Някъде там, в покрайнините на Стара планина, покрай долината на река Камчия се бе сгушило едно малко селце. Селото, в което бе преминала по-голямата част от живота на дядо Николай, на когото всички казваха дядо Кольo.
Старецът бе останал сам, след като баба Неда, най-добрата старица, си бе отишла от този свят преди една година. За него всичко вече бе изгубило своят смисъл, децата им отдавна не бяха при тях, само от време на време някой се завърташе при стареца, разменяха по някоя и друга приказка и отново ежедневието ги поглъщаше.
Това лято неговата внучка реши, че непременно трябва да отиде на село за да запознае своя дядо с неговия правнук и по този начин тя се надяваше поне за малко да го накара да се усмихне и да забрави болките в краката, които го мъчеха непрестанно.
Беше юни, горещо и задушно! Стана точно както се очакваше, дядо Кольо се зарадва много на тяхното гостуване, усмихваше се, не споменаваше нищо за своите болежки, не искаше да тревожи никого, наслаждаваше се на всеки м ...