Часовникът показваше едва 22.30 часа, но според майката на Пепи беше време за лягане. Той стана недоволно от канапето и спря телевизора. Приключи бързо с измиването на зъбките и десет минути по-късно беше под завивките.
- Лека нощ! - каза майка му и го целуна по челото.
Пепи се обърна на другата страна, опитвайки се да заспи, въпреки че сънят не идваше. Тъкмо му се додряма, когато чу леко шумолене. В началото той не обърна внимание, но шумът започна да се усилва. Пепи си помисли, че котката се е промъкнала на терасата и разкъсва пликовете с отпадъци. В края на краищата се реши да провери какво става. Когато запали нощната лампа, установи, че звуците идват от неговото легло. Точно в гънките на одеялото му стоеше едно невероятно мъничко същество. Беше високо не повече от десет сантиметра, а телцето му беше доста кръглично. Имаше мънички ръчички и крачета, смешно носле и много интересни кафяво-червени очи. Носеше пижамка, на която бяха изобразени всички видове паяци по света и малка нощна ...