Постваканционно

ПОСТВАКАНЦИОННО

След продължителна великденска ваканция депутатите мигрират към София. Извозват ги с коли; на задните седалки, увити в амбалажна хартия, бавно се поклащат мазни агнешки бутове и пълнени плешки. Под задното стъкло стои стабилно вечният атрибут на народния човек – кора с яйца, този път боядисани. Настроението е законодателно.

В столицата депутатските коли кръшват от пътя си, поемат из кварталите и къщите на народните избраници; чанти, кошници и бохчи с козунаци и компоти от миналата година - поизостанали, но полезни, дрънчат в ръцете на шофьори и обикновени носачи. Домовете се пълнят със съдържание.

Здрачава се. Инвестиционното злато на България, нейният брутен валутен резерв тихо заспива. 240-каратови хора сънуват делника си.

На другия ден се оплакват един на друг: кошмари сънували.

Започва сесия. Чу се звън. След ваканцуването – сън.