Посветено...

"Смъртта, тя е неизбежна - рано или късно тя идва. Тежко е, когато изгубиш близък човек, тежко е, но трябва да го преодолееш." По този начин ми говорят хората около мен. Ти си отиде завинаги от този свят, отиде си и никога повече няма да се върнеш. Даже и да искаш, няма да можеш. Сега всички стоим около гроба ти и се молим да си на по-добро място. След време ще бъдем отново всички заедно, ще бъдем щастливи, както преди да ни оставиш сами. Изчезна за секунди от този свят, без да се сбогуваш с никой, без да кажеш две три мили думи. Винаги ще се чудя защо... но може би всеки прави така, може би всички не могат да се сбогуват с близките си, така, както ти не можа да ни кажеш поне едно последно "СБОГОМ". Ние вече не можем да те видим, но ние всички те обичаме и затова ще те носим в сърцата си, и никога няма да те забравим. 

Последно СБОГОМ на нашия скъп приятел, винаги ще си в сърцата ни!

Посветено на думата, която мразя най-много.