Денят обещаваше да е ведър и приветлив. Слънцето любопитно надничаше в прозореца и закачливо гъделичкаше с лъчите си спящото момиче. Старанието му да събуди младата жена се увенча с успех и тя сънливо отвори очи. Михримах - така се казваше тя - стана от леглото и погледна през прозореца на вън. Беше красив пролетен ден и хората излезли от панелените си кутийки се любуваха на слънцето. Мира, както я наричаха приятелите й се изкъпа, старателно сплете дългите си кестеняви коси в две плитки и сложи чайника на котлона. След минути вече пиеше ароматен билков чай пред телевизора и си мислеше дали усилията й да разбере коя е и от къде идва ще се увенчаят с успех.
Михримах Кануни беше 25 г. много красива жена. Лицето й излъчваше нежността на новата луна. Точно това означаваше и името й. Тя живееше в морския град Мариупол, но по името си съдеше, че не е украинка. И наистина беше така. Преди 5 г. нейните родители Тамара и Андрей Ковальови й признаха, че са я осиновили и са променили името й, за д ...