- Мръсно, гадно същество! Изчадие! - празният й поглед се пълнеше с гняв и омраза. Беше с гръб към мен, но виждах лицето й в мръсното, счупено огледало, облегнато на кухненския плот.
- Що?! Що да съм мръсна?! С колко мъже си спала на моята възраст? А?! Кажи ми де! Прескачала си от легло на легло... Сигурно и баща ми е пропаднал наркоман! Срам ме е от този жалък живот. Не беше нужно да го споделяш с мен! - Господи... какво правя?! Защо просто не млъкна?! - Не е трябвало да ме раждаш... или да ме беше оставила в някой дом, за да ми спестиш мъките!
- Ти си егоист! - обърна се тя. - Не заслужаваш нищо! Нищичко! - усещах как гласът й трепери, но омразата е върховно чувство. Залива те като морска вълна, мокри дрехите, косата, краката ти... впива се в кожата ти, кара те да настръхнеш, да се задъхаш и да изкрещиш...
Днес не беше на работа. Свободен ден, който плануваше да прекара с дистанционното в ръка и който изглежда аз провалих. Хвана се да чисти входове за 30 лева на месец...
- Какво толк ...