Повярвай ми - добре съм
Повярвай ми - добре съм.
Не, това не са разбитите очи.
Други са.
Нови.
За долар и деветдесет...
Добра инвестиция - като истински са!
Те не могат да плачат.
Онези - плачещите, бяха по-скъпи.
Че кой нормален плаща повече само за вода?
А чувствата? Нима са в сълзите?
Не ми трябват.
Преди, с другите очи,
не ми оставаше време за друго.
Сякаш сълзите бяха единственото, което имах.
А усмивките? Те не струваха!
Настръхвам.
Май е гняв.
Или е болка?
А изобщо има ли значение,
като когато се огледам, съм сама?
Къде сте всички обожатели, любовници?
Било дори за секс - къде сте?
С пръсти рисувам живота си.
По стъклото.
(Кой ли ще го измие?)
Малко прах и глътка водка.
Магическо.
Или просто реално.
Малко силни думи.
После пауза...
Пауза.
Пауза пак.
И май приключих и този живот...
Повярвай ми - добре съм!
© Надя Стоянова All rights reserved.
