Jul 7, 2021, 2:37 PM

 Прашасали спомени 9 

  Prose » Narratives, Others
701 2 11
Multi-part work « to contents
5 мин reading

               Сутринта, даже и не дочаках  да свирне тръбата за закуска,...ауу, как съм изгладнял, сигурно е от чистия въздух и тишината...

- Добро утро - поздравих учтиво новата служителка на рецепцията - Очертава се слънчев ден, а

- Добро утро - отвърна тя със загадъчна усмивка...

Сигурно си мисли, леля Марчела му е разказала играта, скрила му е щайбата, че е така учтив...

- Господине, да ви направя закуска, кафе или чай...- предложи тя

- Не, благодаря,.. отдавна не съм ял баничка или бюрек,... и ще пийна там кафенце,...

Еха, кога станало 10 часа... изкарах колата  от паркинга и подкарах към Долно село, брей, даже и не тръска по асфалта,.. а едно време дупка до дупка беше, изровен от военните машини,.. само платното на моста беше без дупки и кръпки и с винаги боядисани железни  парапети....

Ето го и селото,...в ляво пътя за Горно село,... в дясно селската чешма с трите чучура и калдаръм, насреща мегданя или площада по модерно му, с резонните сгради за такова населено място - кметство, поща,...селкооп,.. читалище и парк с детска площадка,.. чистичко и асфалтирано навсякъде.

Я, това над селото какво е, паметник женска фигура със забрадка , две деца пред нея, вперили поглед в очакване,...ей, и нова джамия направили, църквата стегната и боядисана...

Погледнах улицата в дясно над чешмата,... това беше уличката към Айша и братчето й Димитър,... в дъното беше тяхната къща, малко по надолу две нови спретнати къщи, сигурно са къщи за гости, нали сега това е модерно...Кметството знае всичко, ще попитам за Айша, тя все ми казваше '' Аз се казвам Ана,.. ама приятелката ми беше Зейнеб, и аз си измислих Айша,.. сега така ми казват ''

Селското кметство, дървен под намазан с каруцарски картан, да не се търка и против тахтабите , дървояда демек, опушени стени от печката на твърдо гориво и ефтини цигари,.. това се бе запечатало в съзнанието ми....

Отварям плахо вратата,няма нищо общо с едновремешната ми представа,.... приемна стая, симпатично момиче зад бюрото...и преди да поздравя

- Добро утро, вие при госпожа кметицата ли,.. имате късмет, току що се върна от Горно село...

Заповядайте ... и ми посочи кметската врата с табела  '' КМЕТ г-жа А.Карагьозова ''..

Почуках плахо и влезнах...зад бюрото с папки беше очарователна жена с вдигната на кок коса,

с бяла риза и черно сако,...изгледа ме изпод строгите си очила...

- Госпожо,.. Айша,... Ани...аз съм..- запелтечих неуверено

- Матросов -  попита тя  - Матросов, ама това си ти...

Изкочи из зад бюрото и се хвърли на врата ми...помилвах я по белият кичур коса на дясното й слепоочие...

- Хайде, да вървим у нас... Ванче, ще ме покриеш ли ако някой ме потърси  ,.. имам скъп гост..

Карай след мен с колата си,.. не си забравил къщата нали - засмя се тя...

           Колко много е пораснала...

Минавах в  един неделен ден на гарнизонна отпуска покрай болницата, имах едно местенце  на края на града, обичах да ходя там, да препрочитам  на френски език някоя книжка,  да гледам небето и реката,...гледам малко момиченце да плаче '' Какво има момиченце, защо плачеш..как се казваш...-я попитах

Айша,.. Ани,..братчето ми е болно, и му трябвало някаква рядка кръв,... линейката отиде до града да търси...- през плач ми каза то '' .  Влезнахме в болницата, направиха ми пробата и взеха кръв,... без малко да ме накажат после с арест, че съм подкопавал бойната готовност на полка...спасиха момченцето,... и от тогава всяка гарнизонна отпуска идвах в Долно поле у тях на гости,.. цялото семейство  беше благодарно за стореното....

           Денят на уволнението настъпи,... пременени в отеснелите си костюмчета, отново не можехме да се познаем...

Пристъпих плахо извън портала, нов живот, свободен живот,.. нов свят ,.. си помислих тогава и се отправих към автобусите под строгият поглед на войника от Паметника...

Малко момиченце чакаше отпред с букетче от листенца на здравец,... то стоеше на тротоара и гледаше към уволняващите се, всички бяхме еднакви , като в цивилна униформа...

- Матросов,.. бати Петьо...чух гласчето й...Няма да се виждаме по-вече,.. ти си отиваш,.. всички много те обичаме,.. няма да забравим какво направи за братчето ми...Заповядай, и ми подаде букетчето здравец..Не ме забравяй...

Оставих мукавеното си  куфарче на земята, приклекнах и я прегърнах...

- Айша,.. никога няма да те забравя момиченцето ми,... галех я нежно по косата...Бъди здрава, бъди голямо момиче в живота...

Наведох се, повдигнах я на ръце до лицето си,... целунах я по бузките, погалих отново косичката й

- Няма да те забравя момиченцето ми...- усети гласът си да мутира издайнически, готов да се разплаче от умиление...

- Ето, това е за теб,.. пази си ги  - посочи тя към здравеца

Бръкнах в куфара си, извадих новата дървена пирографирана тоалетна   кутия, която си бях купил за спомен и я надписах,..извадих и последната си значка '' Първенец в БПП '' и я сложих вътре

- Айша, бъди щастлива, момиченцето ми,.. един ден ще се върна...

Клаксона на автобуса ме подкани да се качвам, засвириха и другите автобуси..

- Сбогом, красавице моя,... бъди щастлива...

През насълзени очи  погледнах през прозореца...

Малко момиченце стискаше дървената  кутия в едната си ръка,.. с другата махаше за сбогом, с очички изпълнени с детски сълзи...

И ето сега лежахме под звездите голи, вплетени един в друг,... гърчещи се в любовни извивки под

звездното небе...

Ненаситност събрана през толкова години...

Лежахме безмълвни, сякаш ни беше страх  да не нарушим неразбираемата  песен на щурчетата...

Звездите хвърляха бледа светлина по лицето й, отпуснато и сияещо,... устните й леко потрепваха, сякаш сънуваха отново преживяното...

            Някъде в далечината пропя петел, известяваше новият ден,... слънцето плахо показваше първото си огнено зарево в небето..

Айша леко се размърда, сякаш да намери топло местенце,.. чувах само спокойните удари на сърцето й и равномерното дишане...

            Тя бе щастлива...

 

 

 

 

 

/следва продължение /

 

 

 

 

           

 

 

 

» next part...

© Petar stoyanov All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Надежда, Безжичен,... радвам се , че ме посетихте и ви е харесало...Старая се да допренеса удоволствие на четящите
  • Умееш да разказваш. Така се пише разказ. Прочетох с удоволствие.
  • Много увлекателно разказваш!
  • Таня, истинско е,...и част от случките също, но литературно украсени
  • Кое е това място, за което пишеш в разказа?
  • Какво да ти кажа Харпун,.. само който е бил войник ще усети тръпката, нали,.. а сега се връщаме годииини, години назад, когато бяхме млади и хубави..
  • Роси, пролетта обиколих тези места,.. стана ми и нежно и тъжно от спомени и сегашна действителност...Така е, хора и събития не могат да се забравят,.. за това градчето е далеч , далеч, даже няма и жп линия и самолети в небето
  • Ех Петре,Петре къде ме връщаш бре човек,бъди здрав.Поздрав.
  • Има хора и спомени, които времето не може да заличи! Много увлекателно разказваш!
  • Паленка, исках да предам някакви минали вълнения, т.е.спомени, а дали съм успял- читателите да преценят
  • Много хубаво разказано!
    Хубав разказ! /повторението не е случайно/
Random works
: ??:??