Сутринта, даже и не дочаках да свирне тръбата за закуска,...ауу, как съм изгладнял, сигурно е от чистия въздух и тишината...
- Добро утро - поздравих учтиво новата служителка на рецепцията - Очертава се слънчев ден, а
- Добро утро - отвърна тя със загадъчна усмивка...
Сигурно си мисли, леля Марчела му е разказала играта, скрила му е щайбата, че е така учтив...
- Господине, да ви направя закуска, кафе или чай...- предложи тя
- Не, благодаря,.. отдавна не съм ял баничка или бюрек,... и ще пийна там кафенце,...
Еха, кога станало 10 часа... изкарах колата от паркинга и подкарах към Долно село, брей, даже и не тръска по асфалта,.. а едно време дупка до дупка беше, изровен от военните машини,.. само платното на моста беше без дупки и кръпки и с винаги боядисани железни парапети....
Ето го и селото,...в ляво пътя за Горно село,... в дясно селската чешма с трите чучура и калдаръм, насреща мегданя или площада по модерно му, с резонните сгради за такова населено място - кметство, поща,...селкооп ...