Новият ден бе започнал....

                  Чуваше се само песента на гугутките...

Погледнах към Астерия,...очите й бяха притворени и миглите потрепваха лекичко.

Погалих нежно голото й бедро, погаделичках гръбчето й...целунах очите й и прошепнах

- Астерия, хайде да идеш и да вземеш Йорго,... да идем тримата някъде на пикник ли, на разходка ли...Нали и ти имаше няколко свободни дни,... нека да сме тримата

Искренността на думите ми  ли, или и това, че и тя си е мислила същото, ме възнагради с дълга и задъхваща целувка... Усетих сърцето й под прихванатата с ръката ми лява гръд да тупти учестено...

Дали беше отново щастлива с предложението ми...

- Да Петро,.. ще идем в майчината ми къща на село,.. идеята на родителите ми беше, един ден те да отидат на село, а къщата в Атина да остане на мен и сестра ми,.. но...

Ще идем нали, можем да останем там няколко дни,...Отивам за Йорго...

                Нарамих чантите с провизии, една раничка с бельо и зачаках колата й..

                Селце като всяко селце, все още непокътнато от урбанизацията, на брега на морето...

Приятна къща,... боядисана в дежурното бяло със сини  прозорци, подредено дворче, цитрусови дървета, асмалък , и... барбекю

- Сега с Йорго ще напалим огъна  и след час-два месото е готово,.. а до тогава узото, бира и колата ще са студени,.. Напред, момчето ми, да покажем на мама какво можем двамата...

И замарширувахме към барбекюто с наръчи с дърва и клонки...

Погледнах скришом през рамо,... Астерия прибърсваше с ръка щастливи сълзи по лицето си...

Малкият беше въодушевен, че участваше ,.. подаваше клонки, дръвца.показвах му коя главня да разбута с железният шиш,...

Скоро се понесе и мирисът на печено...

Заздрачи се, слънцето клонеше на залез, онзи залез оставящ  златна диря по синята вода, по която ти идва да тръгнеш... Седяхме прегърнати тримата на един голям камък ли, скала ли, съзерцавахме морето в пълен покой и тишина. После камъка стана наше любимо място, винаги намирахме време да поседнем там прегърнати и замечтани с Астерия...

А вечерта попитах

- Йорго, теб страх ли те е да спиш сам..-

- Не, Петро,... от какво да се страхувам,.. мама и ти сте тук..

- Добре тогава,.. утре сутринта като се наспиш, ще дойдеш ли при нас в леглото ни, а

- Да Петро, ще дойда,... лека нощ мамо, лека нощ Петро

                 Лятото тримата ходехме на плажа или в селото,... момчето виждаше как ласкаво се държим един друг с Астерия и с него,... стана по-общителен и бъбрив

- Йорго, а искаш ли с мама да сме мъж и жена - предложих нерешително един път - А ти да си имаш татко, а аз един Йорго...

- Наистина ли, най- после,.. ще ме водиш и взимаш от училише нали,... Ще си имам и аз велосипед и ще ме учиш да плувам - и заподскача радостно - Мамо, мамо искам Петро да ми е татко

                Без много шумотевица се оженихме с Астерия,..пристъпяше кокетно в бялата си булченска рокля, с бяло венче и воал,   Йорго ни беше хванал за ръце.и отново ги положи една в друга под аплодисментите на наши колеги от работата,...отчето от селската църква ни благослови...

А за следващият Великден, имахме вече дъщеричка  Пасхалия,.. после и Димитри...

И трите ни деца бяха  наша гордост, ученолюбиви , възпитани и здрави   деца ...

            Минаха години...

            Морският бриз разрошваше побелелите ни коси...

Пак сме сами,.. прегърнати и загледани в бъдещето с моята Звездичка Астерия,,,

Децата отраснаха и  като птички отлетяха, всяка по своя път....

Както винаги приготвяхме за нашите деца червени и шарени яйца за Възкресение,.. тавалъкът ориз с агнешки дреболии, агнешка супа... и после седмица наред, притопляхме ястията и мърморихме някое благопожелание или молитва, и прегърнати с Астерия заспивахме блаженни и честити...

              И отново беше Пасха, Възкресение Господне....

Пред входа на къщата спря кола, след нея втора,.. след нея трета...

С очакващи погледи се загледахме към вратата...

Жена в ослепителна бяла военна униформа, след нея две деца,... Йорго също с бяла военна униформа,... първородната ни дъщеря Пасхалия с бяла военна униформа,водеше за ръка внучката... след нея голобрадо момче с лъскави лампази,.. Най-малкия , хитрушкото Димитри, хванал за ръка смутено момиче, надничаха през портата,...да не чакат специална покана...

Йорго и жена му, бяха преподаватели във Военно морската академия,...Пасхалия и мъжът й бяха лекари във Военните болници,...а Димитраки и приятелката му завършваха Юридическия ...

Дворът се изпълни с глъчка,.. децата се гонеха из къщи , из двора,... жените стъкмиха трапезата

Радостното настроение се пренесе там,..

                Йорго, най-старшият, се покашля авторитетно...

- Мили мои,.. заслужава си да кажем наздраве за нашите мама Астерия и татко Петро... Благодарим ви, че ни създадохте и отгледахте... Наздраве, мили родители....Честита Пасха, четито Възкресение

                Слънцето бе на залез....златната пътека в морето  грееше...

Седяхме прегърнати с Астерия на онази скала, на която взехме решението да сме заедно,..

загърбвайки всички предразсъдъци в името  на двете ни тогава свидни същества, Йорго и Пасхалия

с която тогава Астерия беше бременна...

Вятърът отново рошеше побелелите ни коси и ги сплиташе в негова си прическа

Тялото на Астерия потрепери от хладината и се притисна в мен на топличко...

И наистина, онова което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтите си...

                А когато избереш да станеш част от живота на даден човек, поемаш и отговорността

той да не страда по твоя вина....

............................К Р А Й..................