Пътят бе преграден от отсечено дърво. Кочияшът спря конете и, докато се оглеждаше уплашено, се зае да обърне каретата. Тясно бе, затова маневрата щеше да му отнеме доста време. Графиня Лейра дръпна завеската и надникна навън. Веднага разбра, че ги очакват неприятности. Обърна се да сподели опасенията си със своя верен телохранител – тежащия сто и петдесет килограма Берлок, – но той вече бе изскочил навън с изваден меч.
И неприятностите не закъсняха. Изсвистяха стрели и кочияшът се свлече охкайки на земята, пронизан на няколко места. На пътя наизскачаха облечени в дрипи брадати мъже. Въпреки че изглеждаха кльощави и неугледни, въоръжението им бе добро; всеки от тях имаше лък и меч. Берлок задърпа конете назад, като се пазеше от стрелите с щита си. Графинята отвори вратичката, смяташе да помогне на своя пазител.
– Графиньо, веднага се приберете! – изкрещя Берлок. Като по чудо нито една стрела не бе успяла да го засегне. Графинята се прибра, но извади изящната си испанска сабя. Бе готова ...