Из книгата ми "Предците ми говорят "
От глава "Петър и Тодора"
(продължение 1)
Той излезе на отвода и се загледа в отсрещният баир. Река Малък Искър шумеше в дола. Пролетно време водите ѝ бяха винаги буйни и мътни. Биеха се в огромните камъни в коритото ѝ и шумно продължаваха пътя си надолу. Той обичаше реката. Тя му беше дружка открай време. Все покрай реката ходеше на училище до Видраре. В нейните вирове търсеше разхлада през лятото. Ловеше риба в тихите и сенчести кътчета. Но най-обичаше да седне до водата и потопил крака в реката, да чете някоя книга или да мисли за далечни земи или минали времена. Обичаше самотата и свободата. И реката му даваше и двете. Ето защо влезе обратно в собата, взе един пешкир и един кат дрехи и се запъти по пътечката, покрай обора и сайванта надолу към реката. Тя да му умие тежките мисли и да го освободи от веригите, стиснали сърцето му. „Защо животът е толкова сложен процес? Аз ли съм придирчив, както каза кака Рада, или съм безхарактерен и страхлив?“
Е ...