5         

            Мина се повече от час след срещата с доктора,а  младата девойка,нашата скъпа героиня Айшли, все още не бе у дома. Не искаше да се скита просто ей така из улиците на добре познатия ѝ, град,но не искаше и да се прибира. Не я интересуваше мнението на околните,просто искаше свобода,при това незабавна,точно сега. И макар на повечето местни жители да им изглеждаше като скитничка без дом,движеща се без цел и без посока,тя не обръщаше никакво внимание на това. Не знаеше какво да мисли,не знаеше и какво да чувства. Не знаеше и какво трябваше да каже на баща си и сестра си за срещата с доктора. Е,тази вечер те щяха да я питат,седнали на всеобщата,семейна трапеза,чакащи я им отговори. Не! Айшли нямаше намерение да се прибира въобще тази вечер. Нямаше се представа къде щеше да пренощува,но със сигурност знаеше едно-кипящата ѝ кръв във вените ѝ казваше:,,Не се прибирай!". Младото момиче извади от джоба на дънките си своя телефон и бързо набра някой. Беше нейната най-добра приятелка-Амра. Слушалката се вдигна и от телефона се чу приятния момичешки глас:

           -Хей,Айшли! Как е,сладка?

           -Амра...-гласът на студентката,обаче прегракна. За момент се чуха леки хрипания,горчиви сълзи на пресекулки.

           -Хей,хей,миличка,какво става? Защо плачеш?-гласът на Амра от весел се промени на страдалчески и тъжен,тъжен от това,че за пореден път чува как приятелката ѝ плаче безпомощно и че не може да помогне.

           -Амра,имам нужда от теб! Можеш ли да ми направиш една услуга,моля те?-Айшли спря сълзите си и заговори отново сериозно. 

           -Да,какво има?-попита я Амра.

           -Слушай. Тази вечер не смятам да се прибирам у дома,а сестра ми и баща ми със сигурност ще ме потърсят. И...-Клайн,обаче бе мигом прекъсната.

           -Как така,Айшли?! Къде ще останеш тази вечер,ако не у вас? Къде ще бъдеш,какви ги вършиш?!!-изкрещя по телефона Амра.

           -Амра,не ми крещи,защото имам чувството,че и без това вече съм на ръба!-проплака нейната приятелка.

           -Извинявай,просто...

           -Знам,всичко е наред. И аз се извинявам.

           -Къде ще останеш тогава,миличка?

           -Най-вероятно ще се настаня в някой хотел. Просто трябва да намеря такъв.

           -А защо не дойдеш при мен,а искаш да останеш при мен? Какво се е случило,Айшли?-попита с разтреперен от страх за нея,Амра.

           -Бях туко-що в болницата и...дълга история. Ще ти обясня някой друг път. Амра,ако баща ми и сестра ми ти звъннат да те питат дали съм у вас,което със сигурност ще се случи,моля те,моля те,кажи им,че съм с теб и че ще остана у вас тази вечер-каза Клайн.

            -Чакай,чакай малко! Ти да не би да искаш да излъжа семейството ти,Айшли?-попита невярващо приятелката ѝ. 

           -Ами,може и така да се каже-допълни Айшли.

           -Но,Айшли,ти осъзнаваш ли,че ме караш да ги лъжа? Какво да им обясня? Че си решила да си направим парти с преспиване ли? Как ще ги погледна в очите,когато се видим? А,Айшли??!!

            -Моля те,Амр. Моля те! Само този път! Объркана съм и ...просто имам нужда да остана съма с мислите си...поне за малко.Разбери ме!-проплака младата студентка.

            -Добре,но...ако не успееш да си намериш хотел,моля те,ела у нас. Няма да мога и едното си око да затворя довечера,ако знам,че се скиташ някъде из града по тъмно и на студено,при това вечерта. Моля те!-отговори Амра.

           -Добре. Чао! 

          -Чакай! Имаш ли някакви пари у себе си?!

          Разговорът,обаче приключи.Слушалката бе затворена точно преди една секунда. ,,О,Айшли,какво се случва с теб?"-запита се нейната най-добра приятелка,положила в този момент главата си на нейната възглавница,която държеше здраво в двете си ръце.

                  .  ......  ...................................................................................................................................................................

          ,,Сега,сега накъде?"-помисли си двайсетгодишната Айшли и на момента потегли към своята цел-именно,в търсенето на хотел преди падането на студената,зимна нощ. Часовникът на китката ѝ показваше точно 19:25. Имаше още малко време. Минавайки обаче по една пешеходна пътека без девойката дори да се огледа,шум от напиращи се да спрат спирачки,оттекна като гръм от ясно небе-само и еднствено за момент,за секунда. 

              -Госпожице,какво по дяволите Ви става? Не гледате ли за коли,по дяволите?-обади се някакъв глас. 

              -А Вие,драги Господине,защо карате като побеснял и невидял?-извика му Айшли. Само че,когато двамата се спогледаха,те не можаха да повярват на това,което се откриваше пред техните очи-това бе тяхната втора ненадейна,неочаквана среща. И ето,че нечия радостна усмивка,изглеждаща като на малко, невинно дете, бързо се появи на нечие човешко,полицейско лице и чувство на обърканост и  прилив на изненада за миг проблесна като рубин в другите съседни очи,в същото време осветени от ярката лилава на цвят светлина от нощната лампа,застанала спокойно отстрани-единствената свидетелка,която видя всичко това със собствените си очи.